Иск за вреди ще стресне клеветника във фейсбук

На 8 април Районният съд в Пещера произнесе първата присъда за клевета във фейсбук. Даниела Семерджиева беше осъдена да плати 19 765 лв. (15 000 лв. обезщетения, 3500 лв. глоба и 1265 лв. разноски) за коментарите, които е направила за бившите си работодатели.

Историята на жената стана национално известна, но дали ще се превърне в прецедент зависи от решението на следващата и последна инстанция по случая - Пазарджишкия окръжен съд. Даниела не се е явила при първото разглеждане на делото и тепърва ще излага защитата си. Тя вече беше очертана пред медиите от адвокат Марин Марковски, чиято кантора пое случая на Семерджиева. От изявленията му стана ясно, че жената ще твърди, че не е автор на написаното. Изборът на стратегия на опитния юрист съвсем не е случаен и се цели право в десетката на най-големия проблем при делата за клевета във фейсбук - доказването, че именно подсъдимият е написал позорящите твърдения в социалната мрежа, пише в. Труд.

Месец след случая с Даниела последва втора присъда за клевета във фейсбук. Районният съд в Стара Загора постанови областният координатор на "България без цензура" Янко Янков да плати 4472 лв. (2000 лв. глоба, 2000 лв. обезщетения и 472 лв. разноски) заради твърденията му, че местният тв водещ Илиян Илиев незаконно е сякъл дървета. Янков вече обяви, че ще обжалва. Мотивът отново е, че не може да се докаже, че действително той е автор на клеветите, защото всеки може да "хакне" профила му и да напише каквото иска от негово име. Според адвокат Марковски авторството на волеизявление чрез интернет се доказва с електронен подпис. И това наистина е най-категоричният начин, но разбира се, е напълно неприложим за идентификация в социални мрежи или форуми. "Труд" се допита до съдии как може да се докаже кой е написал нещо във фейсбук. Според повечето от тях фактът, че името и снимката в профила са на даден човек, не означава, че изявленията в мрежата са негови. Проблемът идва от това, че всеки може да си направи профил с каквото име и снимка пожелае.

Затова следва да се установи т.нар. IP адрес, от който е писано. С тази информация разполага регистрираната в американския щат Калифорния компания "Фейсбук". България и САЩ имат договор за съдействие по делата и според него би трябвало да се изпрати поръчка до Калифорния чрез Министерството на правосъдието. Съдиите не се наемат да прогнозират какъв би бил отговорът на дружеството, ако му бъде изпратена международна поръчка. Сигурното е, че ако от компанията въобще решат да предоставят информацията, това ще отнеме доста време - дори повече от година. При всички случаи защитата на личните данни и на търговската информация могат да са основание от "Фейсбук" да откажат да дадат данните на нашия съд. Следва второто препятствие по пътя на доказването кой е писал нещо в социалната мрежа. То е съдът да установи кой стои зад IP адреса. С тази информация разполагат интернет доставчиците и поне засега Законът за електронните съобщения (ЗЕС) ги задължава да я пазят една година. (Отделен проблем е, че Съдът на ЕС в Люксембург отмени директивата, която задължава доставчиците да съхраняват данните. Заради това у нас вече има дело в Конституционния съд за премахване на текстовете със същото задължение в ЗЕС.)

Съдиите у нас обаче не са единодушни, че имат право да изискват трафични данни заради дело за клевета. Според ЗЕС те се съхраняват само за разкриване на тежки и компютърни престъпления. Клеветата не отговаря на тези изисквания и много магистрати твърдят, че няма как да накарат интернет доставчик да им даде информация за такова дело. Друга група обаче се позовават на задължението на съда да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина и твърдят, че имат право да търсят трафични данни, щом така ще се разбере кой е клеветникът.

Ако приемем, че и този проблем е преодолян и съдът знае чий е IP адресът, от който са написани позорящите думи във фейсбук, идва следващият. Той е да се докаже кой точно е стоял пред компютъра. Защото макар абонатът за интернет да е Иван Петров, няма гаранции, че вместо него не е писал съквартирантът му. Още по-трудно е да се докаже авторството на клеветата, ако е писано от компютър във фирма или се окаже, че човекът, на когото е IP адресът, има безжичен интернет без парола и към него може да се е включил всеки в определен радиус. Кой е написал клеветническите твърдения във фейсбук обаче не се доказва само с компютърни данни. Това могат да направят и свидетели, които например са видели човека, докато поства съобщението.

Последвайте канала на