Русия като фактор в дейността на бъдещия украински президент

Милиардерът Петро ПорошенкоПетро̀ Олексийович Порошѐнко (на украински: Петро Олексійович Порошенко) е роден на 26 септември "побеждава със смазваща преднина" на президентските избори в Украйна. Според украинския избирател центристът ще намери изход от кризата в страната, обобщава "РБК дейли" ситуацията след вчерашния вот.

Вестникът отбелязва "близката до рекорд" активност над 60 на сто по предварителни данни на ЦИК според Укринформ при все че самопровъзгласените Донецка и Луганска област в Източна Украйна почти не гласуваха. Порошенко дължи успеха си на разочарованието от днешните власти в Киев, на сдържаната си риторика и ефикасните политтехнологии, пише той. Бизнесменът неведнъж говори пред протестиращи на Майдана, затова успя да привлече гласовете на недоволните от тримата нерешителни според тях днешни лидери на Украйна - Арсений Яценюк Арсений Яценюк е украински юрист, икономист и политик. Роден е на 22 май 1974 г. в западния град, Виталий Кличко и Олег Тягнибок, обяснява киевският политолог Володимир Фесенко.

Стане ли президент, Порошенко ще трябва да се разбере с Русия. Украинската конституция обаче не му дава достатъчно пълномощия и Москва още не го приема като преговарящ, способен да гарантира своите обещания, заявява руският експерт Алексей Чеснаков. Предварително пък се налага Порошенко да заеме приемлива за Русия позиция по статута на Крим. А да признаеш загубата на полуострова, анексиран от Москва, в украинската политика е просто самоубийство, твърди аналитикът.

Експерти на "Независимая газета" нареждат вчерашния вот сред най-честните в Украйна. Никой от участниците в надпреварата не разполага с административния ресурс, традиционно използван досега, и мащабни фалшификации в момента са нещо невъзможно, убеден е бившият председател на местната ЦИК Ярослав Давидович. Украинците очакват от новия президент най-вече да стабилизира положението в страната и да спре кръвопролитията в източните региони, пише "Новие известия". Жители на Киев заявяват пред изданието, че не помнят такава активност на избори, но тя не ги учудва, "защото са надхвърлени всички граници на човешкото търпение".

"Умореният народ повярва на още един човек, че той ще помогне на всички и на всекиго", забелязва "Комерсант". Още не знаем дали изборите са валидни, предупреждава "Московский комсомолец", но очаква след вота "сигурни" промени в ситуацията. Проруските сепаратисти в част от Югоизточна Украйна няма да признаят за легитимен новия държавен глава, а Русия - дори да признае изборите, ще го стори с големи уговорки, прогнозира московският експерт Алексей Макаркин. При всяко положение обаче ще бъде избран "прозападно ориентиран политик, принуден да се съобразява с доминиращите емоции и нагласи в украинското общество. А голяма част от украинците виждат в Русия заплаха за съществуването на своята държава", казва той.

Киевският наблюдател Михайло Погребински очаква промени според това доколко новият президент "зависи от своите спонсори, САЩ и Европа, а не е много ясно какви са всъщност техните планове". Руският коментатор Глеб Павловски се чуди дали Москва отваря "дълги или къси позиции" в политическата игра. Ако Кремъл си поставя задачи за месец-два напред, той няма интерес от успешни избори в Украйна, тъй като неяснотите му дават възможност географски да разширява своето влияние. Ако пък Русия играе дългосрочно, трябва да мисли за парламентарни избори в Украйна, да създаде там проруска партия. Дори в момента тя би събрала към една трета от местата във Върховната рада. Това ще позволи на Русия да влияе на кабинета в Киев, смята Павловски.

Този път украинците не избираха между ЕС и Митническия съюз, между Запада и Русия. Изборът вече бе сторен вместо тях във Вашингтон и предварително одобрен от американските политици, коментира "Росийская газета". Европа също подкрепи предварително този избор, добавя руският официоз и цитира наблюдателя Карл Георг Велман, депутат от Бундестага. Той заявил, че дори "да са правени пречки да гласуват на част от избирателите в Източна Украйна, световната общност и ОССЕ ще признаят изборите за легитимни".

"Комсомолская правда" отразява посещението в Киев на друг наблюдател - бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт. Освен общи приказки тя се помъчи да изпрати до украинските политици "и по-солидни послания, зашифровани в брошки", се казва в материала. Мадлин Олбрайт обожава брошките. Говори се, че колекцията й наброява поне 200 такива бижута. Слага си от тях за всяка поредна среща и ги подбира тъй, че да имат някакъв смисъл. За разговор с Ясер Арафат например се бе накичила с брошка пчеличка, защото се канела на преговорите да хвърка като пеперудка, но да жили като пчела. Слага си украшение с Мики Маус, щом сметне, че предстои безрезултатна "миша суетня".

За срещата с Порошенко и съперничката му - бившата премиерка Юлия Тимошенко Юлия Володимировна Тимошенко (родена на 27 ноември 1960 г. ) е украински политик и, Олбрайт обаче си бе избрала брошка във вид на сова. А за посещението при временния президент Александър Турчинов - черна пеперуда, посочва всекидневникът. Това не е случайно според руския аналитик Алексей Мухин: "Според мен с брошката сова тя е искала да покаже на украинските политици, че не им достига мъдрост, че са стигнали твърде далеч - разрушили са политическата и икономическата система в страната. А черната пеперуда символизира нестабилното положение на Турчинов. Защото след изборите той ще изгуби лостовете за влияние в политиката - ще му се наложи да пърха като пеперудка, за да се задържи в политическия елит".

Последвайте канала на