Ройтерс: След Крим западните шпиони и армии ще засилят фокуса си върху Русия

Западните държави навлизат в нова ера на потенциална конфронтация с Москва и се изправят пред една неудобна реалност, пише в анализ Ройтерс.

Четвърт век след падането на Берлинската стена, нивото на познания за Русия в разузнавателните агенции, въоръжените сили и правителствата значително е спаднало.

Нарастващите притеснения за руски правителствен шпионаж - включително все по-усъвършенстваните кибератаки и програми за компютърен шпионаж - предизвикаха известно подновяване на интереса през последните години, предимно в средите на контраразузнаването. Но се смята, че фактът, че Вашингтон и съюзниците му бяха толкова изненадани от действията на руския президент Владимир ПутинВладимир Путин - руски политик. Роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, сега Санкт-Петербург. През 1975 за военно превземане и отнемане на Крим от Украйна, показва крещящата нужда от насочване на фокуса отново към Русия.

В крайна сметка, казват бивши и сегашни служители, предвид фокусирането върху ислямисткия екстремизъм след 11 септември 2001 г., с кризата в Близкия изток, и по-късно с възхода на Китай, бившият СССР просто не се смяташе за специалност, която може да ти осигури добра кариера.

В сравнение с епохата на Студената война, когато по-голямата част от руската територия беше забранена за западняците,  специалистите по региона казват, че днес в академичните кръгове и бизнес средите не липсват хора, които познават Русия. Но  досега те не са били използвани.

"Има много експерти по Русия - хора, които са живели там, с много добър опит - но правителството просто не ги е търсило", казва Фиона Хил, служител на националното разузнаване на САЩ, отговарящ за Русия от 2006 до 2009 г., а сега директор на Центъра за САЩ и Европа в Института Брукингс.

Особено Пентагонът загуби голяма част от експертния си капацитет за Русия, както и Белият дом. Вероятно повечето от тези външни експерти сега ще намерят работа в отбранителните министерства и разузнавателни агенции, казват бивши и сегашни служители. Но в епохата на ограничените бюджети фокусирането върху Русия ще означава изтегляне на ресурси от другаде. Преди украинската криза това не изглеждаше логичен избор, казват хора, запознати с вътрешните дискусии.

"Главният проблем е свързан с капацитета ни и то по време, когато контратероризмът, Ирак, Афганистан и арабското пробуждане отнеха толкова много енергия", заяви бивш офицер от западно разузнаване, пожелал анонимност.

Русия сега е заплаха предимно за преките си съседи, казват анализатори и служители. Но тя все пак изисква повече бдителност, отколкото през последните две десетилетия.

Сам по себе си, капацитетът далеч не е всичко. Легионите от западни специалисти по СССР, с малки изключения, пропуснаха предупредителните знаци за колапса на Съветския съюз през 1989  година.

Въпреки това служители и анализатори казват, че има нарастващо чувство, че Западът е трябвало да направи повече, за  да засили фокуса си върху Русия, особено след като отбранителните разходи на Москва нараснаха с 30 на сто след войната с Грузия през 2008 година.

"Хората, които знаеха най-много за руските отбранителни способности, показаха тенденция да приемат това най-сериозно", заяви бившият служител на Пентагона Елбридж Колби, сега старши служител в Центъра за нова американска сигурност.

Някои северни, централно- и източноевропейски страни отдавна концентрираха по-голямата част, ако не и всичките си  разузнавателни и отбранителни ресурси върху Русия. Полша и Швеция се смятат за водещи в тази група. Други в момента  наваксват.

Една от причините, поради които Вашингтон и съюзниците му бяха толкова изненадани от събитията в Крим, беше, че по време на руското военно разполагане в региона се говореше малко или изобщо не се говореше за предстоящо анексиране, казват източници от разузнаването.

Въпреки това Москва съвсем открито беше мобилизирала силите си няколко дни по-рано, под предлог за военни учения. Това, че толкова очевидни следи са били пропуснати, казват някои, подсказва че анализаторите са загубили готовността си да оценяват и предсказват действията на руското ръководство.

Макар че представители на САЩ в момента наблюдават внимателно струпването на руски войски по източната украинска  граница, западните експерти не са на едно мнение дали Путин има планове да завземе региона.

Два шпионски инцидента в САЩ през миналото десетилетие помогнаха да се привлече вниманието на контраразузнаването  обратно към предполагаемата дейност на Москва. Първият беше откриването на усъвършенстван шпионски софтуер  през 2008 година. Наречен "Агент БТЗ", той беше заразил компютрите на Министерството на отбраната на САЩ, след като очевидно беше влязъл през юесби устройство, открито по-късно на паркинга на американска военна база в Близкия изток.

Служителите на Пентагона имаха нужда от месеци, за да изчистят системите и атаката все още се смята за един от най-сериозните пробиви в информационната сигурност на американското правителство. Макар че Вашингтон никога не отправи официални обвинения за проникването, няколко служители на САЩ, пожелали анонимност, заявиха за Ройтерс че Москва е основният заподозрян.

Много повече внимание предизвикаха ареста и екстрадицията на 10 "дълбоко законспирирани" шпиони в САЩ през 2010 г., включително Анна Чапман, която стана руска телевизионна водеща и знаменитост. Това се случи след информация от избягал от Русия  агент и разследване на ФБР. Няма много доказателства, че шпионите са били особено успешни.

Във Великобритания агенциите по сигурността започнаха да отделят повече внимание на Русия след смъртта на Александър  Литвиненко през 2007 г. Опонентът на Путин почина от  радиоактивно отравяне. Доскоро обаче специалистите от военното разузнаване просто  бяха прекалено заети с операции в Близкия изток и в Афганистан.

Анексирането на Крим от Русия може да съживи военните специализации, като танковата и подводна война, пренебрегвани през десетилетната кампания в планински Афганистан, който няма излаз на море.

"Борбата с подводници е нещо, което беше оставено прекалено настрани по простата причина, че талибаните нямат подводници", заяви бивш европейски офицер.

Някои от проблемите в разбирането на Русия обаче може да са обществени, а не военни. "За страна, която е толкова патриотична, можем да сме много нетолерантни към патриотизма на другите", заяви бившият служител на Пентагона Колби, говорейки за Съединените щати "Ние просто не смятаме техния патриотизъм за особено легитимен".

Последвайте канала на