Ще правят централна спасителна служба в мините

Пълен анализ на състоянието на минноспасителната дейност и проект с необходимите мерки, които трябва да се предприемат, е внесен при министъра на икономиката, енергетиката и туризма Драгомир Стойнев Драгомир Велков Стойнев е роден на 6 май 1976 г. в Триполи, Либия. Той е икономист, възпитаник на, информира "24 часа".

След трагичния инцидент в рудник "Ораново", при който загинаха двама въглекопачи, а други двама техни колеги продължават да са под земята, на място бяха извикани за съвет преподаватели от Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски" и други експерти, които да помагат с варианти за по-бързо, но и безопасно за спасителите достигане до затрупаните миньори. Икономическият министър Стойнев, който цяла седмица бе в рудника, критикува много остро условията на работа и безопасност за миньорите. "Тук няма спасителна служба. Пристигна екип от Бобов дол след час и половина. Ползват стара уазка отпреди 30 г., която по пътя се развали и трябваше да осигурим друг превоз", възмути се министърът.

В рудник "Ораново" няма професионална минноспасителна служба, но има доброволен отряд, който веднага е започнал издирване на затрупаните миньори. Липсата на такова формирование реално не е нарушение. Проверка на вестника установи, че минноспасителната дейност е регламентирана само в един Правилник от 1994 г. Предишният документ е Наредба на Централния съвет на Българските профсъюзи от 1978 г. В тях се допуска в по-малките мини да има само доброволни спасителни групи. Ръководствата обаче трябва да имат договор с най-близкия професионален отряд. До рудника в Симитли това са мините в Бобов дол. Оттам са категорични, че оборудването на 40-те спасители е пълно, а те са добре подготвени.

"Преди няколко месеца закупихме 18 нови кислорододихателни апарата. Те са напълно достатъчни и са от най-новия модел. Всеки струва по 10 хил. лв. Срокът им на годност е 6 г. Колегите са много квалифицирани. Единствено признаваме, че проблем ни е старата автомобилна техника. Спасителите обслужват нашите мини и рудника в Ораново. Нашите са съвсем наблизо и придвижването не е проблем", каза Огнян Зарев, шеф на "Въгледобив Бобов дол". Още преди години обаче агенцията "Главна инспекция по труда" в годишните си отчети предупреждава за проблем с минните спасители.

"Голяма част от подземните рудници се експлоатират повече от 50 г. Работата се осъществява на голяма дълбочина, при влошени условия, увеличен скален натиск, високи температури и водоприток. Преобладаващата технология е с голям дял на ръчния труд, остаряло минно оборудване, повече от 40 г.", констатирали трудовите инспектори. Те са отчели, че само в няколко предприятия се внедрява нова техника и се следят стриктно условията на труд. Като проблем са посочили осъществяването на минноспасителната дейност в част от подземните рудници.

"Разчита се на доброволни минноспасителни групи, но те няма да могат да заменят напълно професионалните спасители. Голямата отдалеченост на минноспасителните служби от подземните обекти влияе върху качеството на обучение на доброволните спасители, нормалното поддържане и профилактиката на техниката и оборудването. При доброволните групи се наблюдава голямо текучество и несвоевременно попълване на състава им. Не всички са снабдени с необходимата техника. Наличната от своя страна е морално и физически остаряла и не е осигурена с резервни части и консумативи", пише в един от докладите на инспекцията по труда.

За миналата година констатациите са, че част от ръководствата на подземните мини нарушават проектите за прокарване и укрепване на изработките, което води до изменение на проектните габарити. Не се осъществява достатъчен контрол на състоянието на крепежните конструкции, поради което на много места се експлоатират изработки с реална опасност от пропадане и затрупване на хора. Не се оценява достатъчно скалният натиск, смятат проверяващите. Същото казват и вече бивши миньори от "Ораново". Спомнят си, че по времето, когато мината е била държавна, подпорните греди се доставяли от СССР. Били от специален вид дървен материал, за да издържа натоварване.

"Сега се пести от крепене. Явно няма достатъчно материали. Всеки гледа да изпълни плана, няма и достатъчен контрол", казва пенсионираният миньор Янко Михайлов. 20 г. е бил майстор-копач и бригадир. Взел тавана на пенсията, но веднага след като напуснал работа, го налегнали болестите. Работата под земята е увредила здравето му и сега дава половината от пенсията за лекарства.

Категоричен е, че в рудника трябва да има спасителна служба, както е било преди години, а не да се вика от Бобов дол, защото при по-малки аварии всяка минута е ценна. Миньори казват, че с голи ръце са разравяли земята, за да извадят колегите си изпод свлачището Управителят на рудника Валери Манов обаче е категоричен, че компромиси с безопасността не се правят. "Не сме камикадзета, за да влизаме под земята при необезопасена изработка. Не пестим средства за сигурността, както говорят бивши миньори", обясни след инцидента той.

Последвайте канала на