Помпата - убиец от басейна във Варна не е трябвало да работи

Помпата за пречистване на вода в басейна в КК “Златни пясъци”, в който 13-годишно германче се удави, защото бе засмукано от съоръжението, изобщо не е трябвало да работи, каза пред журналисти Лаврентий Силов, специалист по водно спасяване към областния съвет на БЧК-Варна. Той допълни, че пускането на такива помпи, докато има хора в басейните, е напълно недопустимо. Специалистът каза още, че заради високото налягнае може да бъде засмукан дори и възрастен човек.

Проблемът с пречиствателните помпи, които съществуват основно в старите басейни, би могъл да се разреши чрез отводнителни шахти, чрез които значително се намалява създаваното налягане, посочи Силов. На такава практика е станал свидетел председателят на водноспасително дружество Станислав Цветков, докато е практикувал в САЩ. Той разказа за подобен инцидент, след който всички басейни с помпи са били затворени и са направени реконструкции. При новите басейни нещата са разрешени чрез преливници, каза Силов.

13-годишното момче се удави в басейн на хотел “Берлин” в КК “Златни пясъци” на 11 юли. То бе засмукано от тръбите за пречистване на водата. Това е първият случай с фатален край в басейн в областта от 7 години насам, каза Силов. Преди две години при подобен инцидент намира смъртта си в Разград 13-годишната Ива Христова.

Специалистът по водно спасяване заяви, че едва 1/3 от 220-230 басейна са сертифицирани. Част от останалите са подали молби за разрешение за работа. Сред тях е и злополучният басейн. Председателят на областния съвет на БЧК-Варна Илия Раев уточни, че и тази година работата на междуведомствената комисия, която дава разрешения за работа на водните съоръжения, е закъсняла и е започнала чак на 5 юни. Той посочи, че повечето басейни функционират още от май месец и за по-голяма ефективност проверките трябва да започват най-късно през април.

Към момента са разкрити 22 плажа в областта и 85 басейна. Около 20 са и неохраняемите плажове. БЧК няма контролни функции, а по-скоро превантивни и точно по тази причина катер ще следи плажната ивица и разположението на спасителните постове, за да сигнализира за нередности. Проблем се оказва, че дори и да има такава информация институциите си прехвърлят отговорност и няма кой да осъществява контрол след даване на разрешителни, каза още Раев.

Лаврентий Силов посочи, че като цяло тази година има повече спасители, но техният брой все още е недостатъчен. Той допълни, че един от основните проблеми е, че повечето, които работят по плажовете са над 50 години. Причината по-младите да не поемат такъв пост е, че обучението, през която преминават е на две нива и още първото им дава възможност да работят на басейн, където заплащането е по-високо и работата е по-спокойна, каза Силов.

Според изискванията спасителен пост трябва да има на всеки 100 метра, а спасителна лодка на всеки 400 метра. Специалистите са единодушни, че при разкриването на плажовете в повечето от изискванията са спазени, но само дни след това могат да се забележат нередности. Според Раев, един от начините за регламентирането на контрола е като се промени наредбата, която действа от 1996 година.

Последвайте канала на