Сръбски мекерета от Скопие отново строшиха плочата на Мара Бунева

Счупена е поредната плоча, поставена на кея на Вардар, в памет на 85-годишнината от смъртта на Мара Бунева, предаде електронното издание МКД.МК. Плочата беше поставена вчера, в присъствието на българи от двете страни на границата, както и на лидера на ВМРО - БНД Красимир Каракачанов.

Тя бе сложена на мястото на изкъртената мраморна плоча, която няколко пъти беше възстановявана и винаги след това - разбивана. Този път плочата беше от пластмаса, но часове след поставянето й, читател на електронното издание МКД.МК е изпратил снимки, че тя е разбита. "Осквернена е паметната плоча на Мара Бунева, поставена от българските сдружения", е заглавието на електронното издание МКД.МК. В текста се казва още: "За да се постави паметна плоча, е необходимо разрешението на общинските власти. Остава да видим - дали организаторите са го получили или - слагането на плочата е самоинициатива".

Мария Бунева е третото от шестте деца в българското екзархийско семейство на Никола (Нико) С. Бунев и Ана. Това са Борис, Лазар, убит от сърбите 1913 или 1944 година, Надежда, Вера и Елена Буневи.

По майчина линия революционерката е внучка на Зако — човек, за който още се разправят легенди в града под Шар, как едва ли не сам построил по турско време православен храм в града.[15] Бащата на Мара Бунева — Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов, и е кмет на Тетово в периода 1915-1918 година.

Между 1915-1917 г. учи в скопската стопанска гимназия[17] и получава висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на юриста на Скопската област Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания — стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското си самосъзнание.

След произнасянето на тежките присъди над подсъдимите студенти в края на декември 1927 година на 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си.

Последвайте канала на