Законът за мерките срещу изпирането на пари мина на второ четене в парламента

Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари с вносител Министерски съвет.

Приетите текстове гласят, че когато банкова сметка на лице по чл. 3, ал. 2, т. 11 и 28 от Република България, от друга държава-членка или от държава, включена в списъка по ал. 9, се използва за депозиране на суми на негов клиент, банката не извършва идентифициране по чл. 3, ал. 1 на този клиент и не изисква декларация по ал. 7, при условие че идентификацията е извършена и декларацията е приета от лицето съответно по чл. 3, ал. 2, т. 11 и 28 и събраната при идентифицирането информация е на разположение на банката при поискване.

Когато банкова сметка на лице по чл. 3, ал. 2, т. 32 се използва за паричните средства, които лицето получава от осребряването на имуществото на длъжниците или във връзка с извършваната допълнителна дейност по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители, банката не извършва идентифициране по чл. 3, ал. 1 на клиента и не изисква декларация по ал.7, при условие че идентификацията е извършена и декларацията приета от лицето по чл.3, ал. 2, т. 32 и събраната при идентифицирането информация е на разположение на банката при поискване. Банката събира достатъчно информация, за да установи дали условията за прилагане на опростените мерки по ал. 19 и 20 са спазени.

Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са длъжни да поставят под особено наблюдение всички сложни или необичайно големи сделки или операции, както и всички сделки и операции, които нямат явна икономическа или законна цел, която може да бъде установена с оглед информацията на разположение на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3, или не съответстват на наличната информация за клиента, решиха депутатите.

Последвайте канала на