България е сред страните в Европа с най-рязко нарастване на случаите на екстремно време

  • 03 октомври 2023 17:45

  • 6370
  • 4
България е сред страните в Европа с най-рязко нарастване на случаите на екстремно време
© gettyimages
Слушай новината Слушай новината

През последните десетилетия има нарастване на екстремуми, свързани с необичайно топло време, като продължителността на горещи вълни и броя на нощите с температура над 20°С. Това заяви Николай Петков пред climateka.bg. Той е завършил магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. 

Едно метеорологично явление е екстремно, ако то е сравнително рядко за дадено място или период от годината. Вследствие на климатичните промени, в световен мащаб честотата и силата на много от тези явления чувствително е нараснала. Данните за България също показват сходни изводи – през последните няколко десетилетия и особено след 2000 г., има нарастване на екстремуми, свързани с необичайно топло време, като например продължителността на горещи вълни и броя нощи с температура над 20°С, докато продължителността на студените екстремуми намалява. В същото време в по-голямата част от страната има увеличена честота на случаите на интензивни валежи. Средната температура на повърхността на Земята се е повишила с 1,1°С спрямо края на 19 век.  Лятото на 2023 г. в Северното полукълбо бе най-топлото в историята на метеорологичните наблюдения, докато това на 2022 г. бе най-топлото в Стария континент, а миналата годината беше най-топлата за много страни от Западна и Централна Европа. Затоплянето в Европа е 2 пъти по-бързо от средното за света, според Световната метеорологична организация (СМО). Страната ни не е изключение от тази тенденция на затопляне. Как се променя климатът в България? През последните десетилетия средногодишната температура в страната се е повишила с повече от 1°С, като 2019 г. и 2020 г. са двете най-топли години в България от 1930 г. насам, съответно на първо и на второ място, със средногодишни температури от 12,5°С и 12,4°С (Фиг. 1), по данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Затоплянето в България се наблюдава през всички сезони, като най-силно е изразено през лятото, и е по-съществено в Северна България, отколкото в Южна. Според данни от изследване на д-р Петър Ножаров, затоплянето е най-силно през месец август, поради което за все по-голяма част от страната август е и най-топлият месец от годината, а не юли. Макар не чак толкова значителни, се наблюдават промени и при валежите. Най-ясната тенденция е, че след засушаването в страната от края на ХХ век, количеството на валежите през последните 20 години се е повишило. Промяна при екстремните явления Средните стойности на температурата и на валежите обаче не ни дават цялостна представа за случващото се, тъй като е възможно определени промени в климата да не се откриват при осредняване. Това важи особено за редки и екстремни метеорологични явления. А именно, по-голяма част от неблагоприятните въздействия от климатичните промени върху хората и природата са причинени от проявите на екстремните метеорологични явления. Това са относително редки събития и процеси, но с нетипична интензивност и/или продължителност. Те най-точно се дефинират чрез статистически методи (Фиг. 2).

Затова се използват т.нар. климатични индекси, които характеризират разпределението на стойностите на климатичните екстремуми или други климатични показатели на дадено място или район. Примери за климатичен индекс са: продължителност на гореща вълна, брой дни в годината с валеж над 20 мм, най-ниска минимална температура в месеца и много други.  Какво показват температурните екстремуми? Сред най-явните проявления на затоплянето в страната ни е нарастването на периодите с горещо време през топлото полугодие. През последните 50 години има съществено нарастване на броя дни с максимална температура над 32°C, по данни на НИМХ (Фиг. 3).

На следващата фигура е визуализирана промяна в стойността на индекса за продължителност на топлинна вълна (warm spell duration index – WSDI), част от набора от индекси на Експертната група по откриване на климатични промени и индекси (ETCCDI), за района на Балканския полуостров. Вижда се повсеместно увеличение на продължителността на топлинните вълни – средно с над 150% за по-голямата част от района. Тази промяна е особено съществена през последните 2 десетилетия. Редно е да се обърне внимание, че този индекс се отнася за периоди на необичайно топло време през цялата година, а не само за летния сезон.

Последвайте канала на

Мая Йорданова
6370 4

Свързани новини

Коментари 4

Добави коментар

2023.10.03 | 23:49

4
Искате ли нови усещания в SEX? Това е по-добро от всяка виагра и ще изведе сексуалния ви живот на ново ниво. Просто опитайте и никога няма да съжалявате, прочетете го сами ------>> min.lc/medbg

2023.10.03 | 23:49

3
Искате ли нови усещания в SEX? Това е по-добро от всяка виагра и ще изведе сексуалния ви живот на ново ниво. Просто опитайте и никога няма да съжалявате, прочетете го сами ------>> min.lc/medbg

2023.10.03 | 20:19

1
Бла бла
Грета Тумбак

2023.10.03 | 20:20

2
Тихо да не събудиш бъдещите роби, че ще ни провалят зеления фашизъм

Добави коментар

Водещи новини