След 67 години: Жена е призната за собственик по давност на общински имот

Жена окончателно беше призната за собственик на имот в Пловдив, който владее от 1957 г., съобщава специализираният сайт lex.bg. Това се случва две години след като Конституционният съд „отмени“ мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти.

Решението на Върховния касационен съд е отпреди дни, а делото и произнасянията на три съдебни инстанции по него разкриват не само противоречията в практиката по подобни казуси, но и типични правни проблеми със собствеността у нас, пише сайтът.

Казусът е с жена от Пловдив, която от 1957 г. владее имот от близо 500 кв. м – малка къща с двор, в близост до Младежкия хълм в града. Тя казва, че през 1957 г. баща ѝ е сключил предварителен договор за покупката му на името на брат ѝ  т частен собственик.

Ако не харчим заплатата за друго: 7 години работим за двустаен в София

От тогава тя живее там и по уговорка с брат си стопанисвала еднолично имота, имала градинки, лехи, барака, масивна ограда, външна дворна врата, която се заключвала и не допускала никого, като демонстрирала собственическото си отношение.

Пловдивската община обаче твърди, че имотът е общински. И това е така, защото с влизането в сила на промените в Закона за общинската собственост от 2006 г. застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Освен това през 2010 г. имотът е актуван като общински.

Районният съд в Пловдив отхвърля иска на жената като неоснователен и недоказан.

Съдът приема, че владението ѝ е доказано, но „това фактическо състояние не може да легитимира ищцата да придобие правото на собственост въз основа на давностно владение“.

Той изтъква, че от 1951 г. до 1996 г. е забранено придобиването на държавни и имоти по давност. След това посочва, че след 1996 г. до 1 юни 2006 г. също не може да се придобие общинска частна собственост, като се обосновава с мораториума, а после изрежда и всичките му удължавания.

След това се спира на решението на КС, с което той е отменен, като изтъква, че в него изрично е прогласено, че с обявяването на разпоредбата на §1, ал.1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект.

„Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на Решение № 3/24.02.2022 г. в сила. Следователно, ищцата не е владяла 10 години процесния имот след влизане в сила на Решението на КС, тъй като неговото действие не е ретроактивно и не прогласява противоконституционност на забраната за придобиване на вещи частна държавна и общинска собственост считано от 2006 г. насам“, заключава РС-Пловдив.

Т.е. не отчита, че от 1996 г. до 2006 г. вече са изтекли 10 години без един ден, през които е текла давност, а с мораториума тя само е спряна. Така на практика съдът твърди, че за евентуално придобиване на държавен или общински имот по давност трябва да се чака поне до 2032 г.

Не така разсъждава окръжният съд в града, макар на финала да потвърждава крайния извод на първата инстанция – че жената не е придобила имота до Младежкия хълм по давност.

ВКС ще тълкува какво става, ако имот, придобит по давност, не се владее повече от 6 месеца

Виждането на окръжните съдии е, че е необходимо „да изтече един ден след преустановяване действието на въведения мораториум, за да е налице период от 10 години, в който, при наличие на останалите предпоставки, въпросният поземлен имот може да се придобие по давност“.

Те обаче заявяват, че липсва елементът на своене, за да бъде призната жената за собственик, защото според тях тя не се е държала като такъв спрямо брат си и бившия си съпруг.

ОС-Пловдив сочи че няма доказателства за правото на собственост на мъжа, който през 1957 г. е сключил предварителния договор с двамата.

„В същото време и самата продажба не е извършена в изискуемата форма и не е налице титул за собственост, който да доказва правото на собственост върху поземления имот на частно физическо лице. Доколкото по делото не е установено поземленият имот да е бил собственост на физическо лице, е налице основание за придобиване правото на собственост от държавата, което впоследствие да е преминало в патримониума на общината. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗС (отм.) държавата придобива имотите, които нямат друг собственик. Ако не се установява имотът да е принадлежал на трето лице, разпоредбата на чл. 6 (отм.) ЗС съставлява правно основание за придобиване на собствеността от държавата, след което по силата на разпоредбите на Закона за общинската собственост имотът е преминал в патримониума на общината, за което е съставен и съответният акт за частна общинска собственост“, пишат окръжните съдии.

Върховните съдии Светлана Калинова (председател на състава), Гълъбина Генчева и Наталия Неделчева (докладчик) отхвърлят изводите на ОС-Пловдив за това, че имотът е на общината.

Те изследват дали имотът е бил безстопанствен, за да е придобит от държавата на основание на действалата тогава редакция на чл. 6 от ЗС. И установяват, че по делото има извадка от регистър на поземлените имоти към 1954 г., в който за собственик на имота е бил записан продавачът по предварителния договор, който е задраскан, а на следващия ред е записан братът на жената по договор за продажба от 1957 г. А през 1967 г. в разписния лист към проекта за дворищна регулация на Младежкия хълм името на брат ѝ е вписано като собственик. Т.е. имотът не е бил безстопанствен и не е придобит на това основание от държавата, а после от общината.

ВКС отхвърля изводите на втората инстанция, че от показанията на свидетелите по делото, които имат спомени от 1968 г. насам, че жената владее и стопанисва имота, не може да се направи извод за своенето му от нея.

„Приетото от въззивния съд, че от техните показания не може да се направи категоричен извод, че ищцата е упражнявала владение върху дворното място за себе си е в противоречие с установената в чл. 69 ЗС презумпция, както и с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която след като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху недвижим имот, се предполага до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато, до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота“, напомнят върховните съдии.

И заключават, че от свидетелските показания се установява, че жената е владяла имота спокойно, явно, продължително, необезпокоявано и непрекъснато в периода най-късно от 1968 г. до предявяване на иска ѝ през 2023 г., поради което се налага изводът, че го е придобила по давност.

Последвайте канала на