След 67 години: Жена е призната за собственик по давност на общински имот

ВКС отхвърля изводите на втората инстанция, че от показанията на свидетелите по делото, които имат спомени от 1968 г. насам, че жената владее и стопанисва имота, не може да се направи извод за своенето му от нея.

Върховните съдии Светлана Калинова (председател на състава), Гълъбина Генчева и Наталия Неделчева (докладчик) отхвърлят изводите на ОС-Пловдив за това, че имотът е на общината.

Казусът е с жена от Пловдив, която от 1957 г. владее имот от близо 500 кв. м – малка къща с двор, в близост до Младежкия хълм в града. Тя казва, че през 1957 г. баща ѝ е сключил предварителен договор за покупката му на името на брат ѝ т частен собственик.

Не така разсъждава окръжният съд в града, макар на финала да потвърждава крайния извод на първата инстанция – че жената не е придобила имота до Младежкия хълм по давност.

ОС-Пловдив сочи че няма доказателства за правото на собственост на мъжа, който през 1957 г. е сключил предварителния договор с двамата.

От тогава тя живее там и по уговорка с брат си стопанисвала еднолично имота, имала градинки, лехи, барака, масивна ограда, външна дворна врата, която се заключвала и не допускала никого, като демонстрирала собственическото си отношение.

Районният съд в Пловдив отхвърля иска на жената като неоснователен и недоказан.

Решението на Върховния касационен съд е отпреди дни, а делото и произнасянията на три съдебни инстанции по него разкриват не само противоречията в практиката по подобни казуси, но и типични правни проблеми със собствеността у нас, пише сайтът.

След това се спира на решението на КС, с което той е отменен, като изтъква, че в него изрично е прогласено, че с обявяването на разпоредбата на §1, ал.1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект.

Съдът приема, че владението ѝ е доказано, но „това фактическо състояние не може да легитимира ищцата да придобие правото на собственост въз основа на давностно владение“.

Те обаче заявяват, че липсва елементът на своене, за да бъде призната жената за собственик, защото според тях тя не се е държала като такъв спрямо брат си и бившия си съпруг.

Жена окончателно беше призната за собственик на имот в Пловдив, който владее от 1957 г., съобщава специализираният сайт lex.bg. Това се случва две години след като Конституционният съд „отмени“ мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти.

Виждането на окръжните съдии е, че е необходимо „да изтече един ден след преустановяване действието на въведения мораториум, за да е налице период от 10 години, в който, при наличие на останалите предпоставки, въпросният поземлен имот може да се придобие по давност“.

И заключават, че от свидетелските показания се установява, че жената е владяла имота спокойно, явно, продължително, необезпокоявано и непрекъснато в периода най-късно от 1968 г. до предявяване на иска ѝ през 2023 г., поради което се налага изводът, че го е придобила по давност.

Т.е. не отчита, че от 1996 г. до 2006 г. вече са изтекли 10 години без един ден, през които е текла давност, а с мораториума тя само е спряна. Така на практика съдът твърди, че за евентуално придобиване на държавен или общински имот по давност трябва да се чака поне до 2032 г.

Те изследват дали имотът е бил безстопанствен, за да е придобит от държавата на основание на действалата тогава редакция на чл. 6 от ЗС. И установяват, че по делото има извадка от регистър на поземлените имоти към 1954 г., в който за собственик на имота е бил записан продавачът по предварителния договор, който е задраскан, а на следващия ред е записан братът на жената по договор за продажба от 1957 г. А през 1967 г. в разписния лист към проекта за дворищна регулация на Младежкия хълм името на брат ѝ е вписано като собственик. Т.е. имотът не е бил безстопанствен и не е придобит на това основание от държавата, а после от общината.

Той изтъква, че от 1951 г. до 1996 г. е забранено придобиването на държавни и имоти по давност. След това посочва, че след 1996 г. до 1 юни 2006 г. също не може да се придобие общинска частна собственост, като се обосновава с мораториума, а после изрежда и всичките му удължавания.