Фургон в общински имот е бил убежище на внезапно издъхналия фолкпевец Васко Лазаров

Известният фолкпевец Васко Лазаров почина внезапно завчера вечерта, а сигналът, че е издъхнал в колата си в с. Логодаж, е бил подаден на тел. 112.

Васко Лазаров единствен бе поканен да представи България на „Етно-фест“ – Скопие 2010 г. заедно с македонската прима Сузана Спасовска, с която работи успешно вече повече от 15 години и с която се налагат като „Балкански дует“.

Има издадени 8 самостоятелни албума и един дуетен със Спасовска. По-голяма част от песните му са по негова музика и текст.

През 2017 г. той бе специален гост на фестивала „Пирин фолк“ по случай 25-ия му юбилей. На сцената представи авторската си песен „Тугино пуста“.

Приятелят му Йордан Тунтев, бивш начален учител в Девето училище в Благоевград, който след два инсулта се изнесъл за постоянно да живее в с. Логодаж, е може би последният, който го е видял жив, пише Struma.bg

Точно усмивката беше запазената марка на Васил Лазаров, която, съчетана с позитивизма му, винаги го правеше център на купона, където и да се появеше.

"Тук стана", показа мъжът петно на пътя и разказа: "С Васко сме добри приятели повече от 30 г. Минава през мен почти всеки ден. Вчера на обяд се отби, спря пред нас, караше един пластмасов бидон и каза, че в събота ще дойде да напълни от мен вода да си полива дръвчетата. Пита дали за Коледа, както предни години, ще изпека прасенце да се съберем и да попее, и си тръгна.

Васко Лазаров издъхна на 59 г. Аутопсия ще покаже дали инфаркт или инсулт е причината за нелепата кончина на Васко, когото всички наричаха Славея на Грамада, заради квартала, където израства. Смъртта дошла изненадващо и бързо – Васко не е боледувал и до последно беше активен в социалните мрежи. Един от последните му постове беше поздрав към всички негови колеги, които на 2 октомври честват международния ден на усмивката.

Влязох вкъщи да си работя, към 9 и нещо вечерта излязох да заключа входната врата и срещу мен светнаха прожектори. Бяха двама полицаи, питаха за Васко кога за последно съм го видял. Помислих, че нещо лошо е станало, мина ми мисълта за катастрофа. Излязох от портата и видях буса му, паркиран пред къщата ми.

Знам, че работеше към транспортна фирма на някакъв Йоско от Крупник, не сме говорили много, но беше споменал, че са се разделили. На Задушница работодателят му се обадил да вози преводача, а Васко бил пил една ракийка, нали починаха и майка му, и баща му, и отказал. Той обаче настоял и Васко използвал нецензурни изрази…

Името му ще остане завинаги свързано с фестивала „Пирин фолк“, в който през 1992 г. спечели първа и втора награда. През 2000 г. заедно с Йорданка Варджийска и песента им „Нищо не може да ни раздели“ печелят първа награда на журито. Авторските композиции, с които се представя там, са едни от хитовете, тръгнали от сцената на Летния театър в Сандански. Сред тях са: „Ти, любима, майка и жена“ и „Дари, Дари“, чиито музика и текст са дело на Никола Ваклинов.

Мечтаеше да дойде да си живее в Логодаж в тоя фургон, казваше, че му е много спокойно. След като му взеха етажа в къщата му в кв. „Грамада“, живееше в общинско жилище в жк „Струмско“. Децата не са идвали тук, доколкото знам, голямата – Вени, е в Белгия, а 17-годишния му син от втората съпруга не съм го виждал никога.

Мой братовчед обаче ми разказа, че снощи Васко бил с някакво момиче, тя се обадила на тел. 112, но не можа да ми каже какво се е случило, нито как е изглеждала. Много му беше мерак на Васко тук да дойде да си живее, на село, но… съдба, никой не може да избяха от нея! Талантлив човек беше! Последно с Йорданка Варджийска пяха в Усойка. На „Пирин фолк” не пожела да участва, каза, че 4 пъти го е печелил, нека и други да имат тоя шанс“, разказа Йордан Тунтев.

Нямаше проблеми с кръвното налягане и не се е оплаквал да има здравословни проблеми – на мен ми донасяше лекарства като го помолех, за да не слизам в града. Като си сложи горе фургона, много му беше кеф, дръвчета посади тази пролет и всички се хванаха. Планираше 60-годишнината там да празнува на 10 юни, но не знам защо сбирката не се състоя. Искаше и лозички да му дам, но му казах, че още е рано за тях, не е опадала шумата.

Питам какво се е случило с него, а те насочиха вниманието ми надолу. Лежеше на асфалта пред вратата, главата му беше тук (показва), а краката към вратата ми. Останах шокиран, той винаги ми се обаждаше, като идва, през деня беше минал и не каза, че пак ще се качва. Това късно идване породи у мен съмнения да не му се е случило нещо, въпреки че по тялото нямаше следи от насилие.

Полицаите казаха, че е получил инфаркт, но как е паднал с краката назад?! А и не се е обадил, като е дошъл… Освен това ключовете от колата бяха в него, а винаги като е идвал, а това са стотици, хиляди пъти, никога не е вадил ключа от колата, толкова е бил спокоен, че никой няма да я открадне. Той няма какво да прави нагоре на мястото в тъмното и никога не е идвал по това време вечерта, никога!

Преди време Васко Лазаров наел общински имот в края на с. Логодаж и сложил там фургон. Съседката в една от най- близките къщи под него баба Изографка вчера обясни, че не го познава. „Знам, че горе е сложил фургон, но не съм го виждала“, откровена бе възрастната жена.

Хиляди приятели, познати и почитатели на македонската песен реагираха на съобщението за неговата смърт. За него си спомни театралът от ЮЗУ Златко Павлов, който разказа как Васко се записал в неговия клас да учи филмова и тв режисура, но бързо се отказал заради пеенето. А песента е негов неизменен пътник до края на дните му.