ВАС отхвърли искане на КТБ за отмяна на определения във връзка с решението на ЕСПЧ

04 юли 2023 15:05
1038
0

Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли искане на Корпоративна търговска банка (КТБ) АД (в несъстоятелност) за отмяна на определение № 193/08.01.2015 г., постановено по административно дело № 15406/2014 г. на ВАС (оставено в сила с определение № 4020/08.04.2015 г., постановено по административно дело № 1696/2015 г. на ВАС).

Административно дело № 1670/2023 г. е образувано пред ВАС по искане за отмяна на основание чл. чл. 239, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс. Молбата е подадена от КТБ, представлявана от бившите изпълнителни директори на банката Илиан Зафиров, Георги Христов и Александър Панталеев. Основанието е решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото "Корпоративна търговска банка АД срещу България" от 05.07.2022 г., станало окончателно на 30.01.2023 г.

С определението, чиято отмяна се иска, ВАС е оставил без разглеждане жалбите на две физически лица - акционери и на тримата бивши изпълнителни директори на КТБ срещу Решение № 137 от 06.11.2014 г., издадено от Управителния съвет на БНБ, с което е отнето разрешението, издадено със Заповед № БНБ – 43011 от 28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ Управление „Банков надзор“, на КТБ АД, да включи в капитала си от втори ред, сумата в размер на левовата равностойност на 35000000 евро, привлечена по силата на договор за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг, сключен на 24.03.2014 г. между банката, в качеството й на заемател и „Технологичен център – Институт по микроелектроника“ АД, в качеството на заемодател.

По допустимостта на молбата за отмяна, петчленният състав на ВАС, приема че не е доказана една от кумулативните предпоставки за допустимост на искане за отмяна на това основание, а именно: искането да е подадено от страна по делото в редовния процес. КТБ АД не е била страна в процеса по адм.д.№ 15406/2014 г. по описа на ВАС. Редовният процес е започнал по две жалби, едната от които, подадена от бившите изпълнителни директори, уточнена с представена на 03.12.2014 г. изрична молба на процесуалния им представител, че са предявили жалбата в качеството си на физически лица, в защита на свои лични права. Петчленният състав съобразява и уточняващата молба от 27.02.2015г. на бившите изпълнителни директори по адм. дeло № 4020/08.04.2015 г. на ВАС, че са депозирали частната жалба, инициирала настоящото производство, в качеството си на физически лица и в техен собствен интерес. Петчленният състав приема, че дори да се приеме, че редовният процес по оспорване на Решение № 137 от 06.11.2014 г., издадено от Управителния съвет на БНБ, е започнал от името на банката (за което няма убедителни основания), молбата за отмяна е неоснователна по същество.

Петчленният състав приема, че решението на ЕСПЧ по делото "Корпоративна търговска банка АД срещу България" не може да послужи като основание за отмяна на съдебните актове, предмет на искането по административно дело № 1670/2023г. на ВАС. Причината е, че с представеното към молбата за отмяна Решение на ЕСПЧ е установено нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (EКПЧОС) в производството по обжалване на Решение № 138/06.11.2014 г. То е прието от УС на БНБ по Протокол № 27 от заседание на 06.11.2014 г., с което е отнет лиценза на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност. Решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ обаче не е било предмет на производството, приключило със съдебния акт, чиято отмяна се иска.

С представеното към молбата за отмяна решение на ЕСПЧ по делото "Корпоративна търговска банка АД срещу България" е установено нарушение на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС в производствата по обжалване на Решение № 138/06.11.2014 г., прието от УС на БНБ по Протокол № 27 от заседание на 06.11.2014 г., с което е отнет лиценза на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност. Решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ не е било предмет на производството по адм.д. № 15406/2014г. на ВАС, по което е постановено Определение №193/08.01.2015г., оставено в сила с Определение № 4020 от 08.04.2015г., по адм.д. №1696/2015 г., постановено от петчленен състав на ВАС, предмет на процесната молба. Следователно, решението на ЕСПЧ не може да послужи като основание за отмяна на съдебните актове, предмет на искането по настоящето дело.

Осъдиха БНБ заради незаконно забавяне на изплащането на гарантираните влогове в КТБ

Решението на ЕСПЧ следва да се съобразява с последващи съдебни производства, но не е основание за отмяна на влезли в сила съдебни актове по отношение на оспорване на различни от Решение №138/06.11.2014 г. решения на УС на БНБ с оглед извънредния характер на производството за отмяна, изчерпателно изброените основания за това по чл. 239 от АПК и съдебната практика на ВАС.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В константната практика на ВАС се приема, че за да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК следва да е установено, с влязло в сила решение на ЕСПЧ, нарушение на Конвенцията, като това нарушение следва да е свързано с конкретното съдебно производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. В този смисъл са Решение № 2517 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13663/2019 г.; Решение № 13975 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 566/2020 г.; Решение № 15566 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6976/2020 г. и др.

Разпоредбата на чл.239, т.6 АПК визира не установено нарушение на Конвенцията изобщо. Необходимо е нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, както и отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението. Решението на ЕСПЧ е основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 6 от АПК, само ако то обвързва българската държава и молителя по чл. 238, ал. 1 от АПК по конкретния казус, за който има влязъл в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска. В случая решението на ЕСПЧ, с което да е установено допуснато нарушение на Конвенцията по отношение на подателя на искането за отмяна по конкретното дело не е налице.