От прокуратурата с подробности за разбитата група, занимаваща се с онлайн финансова търговска измама

Благодарни сме на Русия за освобождението!

През януари 1884 г. „Държавен вестник“ публикува знаменателен документ. Става дума за Указ № 1144 на Александър Батенберг.
Казано е: „Ний, Александър I, с Божията милост и народна воля княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата Конвенция за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Императорски Войски, съгласно с определението на Берлинский договор.“
Следват подробностите, които сочат, че за Освобождението ни от Турско дължим на братушките 10 милиона и половина рубли и 43 копейки …
По онова време реципрочната стойност на тази сума е 32,5 тона злато. Платили сме ги до копейка, защото свободата е като сиренето – струва пари.
В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ № 1144. “ Ний Александър І С Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”. В пълния тескт се описват размера и сроковете за заплащането, където “безкористната” помощ е определена на 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато. Като справка ще допълня, че една рубла е струвала една крава в подмосковието.
Въпреки това и днес, се изповядва двуколенно преклонение пред Руската империя. Независимо от строя.
Така е и при т.нар. комунизъм и социализъм …
Българското правителство срещнало някои трудности – пише пролетарският вожд Георги Димитров в своя Дневник – само по приложението на точка 15 от примирието.

Какви са били тези някои трудности и каква е тази точка 15?

Докато нашите войници воюваха извън пределите на България, вътре в територията и се бяха разположили съветски войници, числеността им заедно с преминаващите за фронта от 8.ІХ до края на 1944 и началото на 1945 г. достига 600 000 души.
Според въпросната точка 15: България (трябва да) изплаща парични суми и предоставя гориво, храна и др., нужни на Съюзното (Съветското) Главно командване.
Българското правителство е силно озадачено от факта, че само за четири месеца (до края на 1944 година)по същия параграф са взети стоки и пари за повече от седемнадесет милиарда лева за съветската войска.
До края на 1945 година, пак според сведение на БНБ, озадачаването се увеличава до 30 милиарда и 470 милиона лева, а в шифрована телеграма, изпратена на 20.ІХ.1947 г. до българската легация в Москва, не друг, а Трайчо Костов пише черно на бяло: …по изпълнението на съглашението за примирие държавата е изразходвала приблизително 150 милиона долара.
За сравнение:жестоките репарации, които трябваше да платим след войната на Гърция и Югославия в продължение на 8 години, бяха общо 70 милиона долара – сиреч: издръжката на съветската армия за три години ни струва двойно повече: 150 милиона долара!
Пресметнато по тогавашния официален курс на БНБ (298-302 лева за долар), тези 150 милиона долара се равняват на 45 милиарда лева, а по пазарния курс, който достига 350-450 лева за долар, сумата е около и над 60 милиарда лева.
Но тази цифра не е реална, тъй като само около една трета от тази сума се изплащаше с парични знаци, а двете трети – в стоки и хранителни продукти, калкулирани по силно занижени цени: брашното – 23 лева вместо реалните 100; олиото – 25 лева вместо реалните 300-400; захарта – 93 лева вместо 500-600, тютюнът – 320 вместо над 1000 лева за килограм и т. н.
Това изсмукване на България е узаконено от Спогодбата за взаимни доставки, сключена на 10 март 1945 г. от нашия министър на търговията и промишлеността Нейков със съветския министър на външната търговия Микоян.

Според тази спогодба и по нареждане на Министерския съвет Българската земеделска и кооперативна банка продава на СССР 5000 килограма розово масло от неприкосновения държавен резерв по 110 000 лева килограма при призната стойност на банката 250 000 лева за килограм, като Министерският съвет разпорежда “разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените”, т. е. от държавата – казано по-просто: продавайки 5000 килограма розово масло, държавата не печели, а губи (плаща на банката) 700 милиона лева.
(Между другото СССР тутакси продал розовото масло на Франция по 1400 долара, т. е. по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки килограм по 300 000 лева, или общо милиард и половина!)
Това е още нищо. Според същата спогодба трябва да продадем на СССР 25 000 тона тютюн по 320 лева за килограм, а той струва на международния пазар 2,60 долара (775 лева по официалния курс на долара, над 1000 по пазарния курс), сиреч губим от всеки килограм 455 до 680 лева, умножено по 25 000 000 килограма – загубата се изразява с колосалната сума от 10 до 17 милиарда лева!

За утеха СССР ни продава свои стоки по-скъпо, отколкото струват – например, тон бензин на международния пазар струва 24 долара, ние го купуваме от СССР по 42 долара.
Та толкова за “Братската помощ” ....

Чрез Биляна Амбареяа