Георги Първанов: Необходима е промяна в Закона за Консултативния съвет за национална сигурност

23 април 2018 12:49
1826
1

Дрънкането на оръжия в Сирия показва, че нещата са стигнали твърде далеч, а големите световни сили са в състояние да дискредитират мироопазващата функция на ООН. Това заяви в ефира на БНТ основателят на АБВ и президент на България (2002-2012) Георги Първанов Георги Седефчов Първанов е президент на България през периода 2002-2011 г. През 2002 г. встъпва в.

Според него необоснованите с категорични доказателства твърдения, които доведоха до поредна ескалация на напрежението в Сирия, международни удари по цели на територията на държавата и заобикаляне на ООН като отговорен международен фактор, са изключително притеснителна тенденция, съобщиха от пресцентъра на ПП АБВ.

„Това са едни силно преувеличени информации, които трябваше да послужат като алиби за един конфликт, който обслужва други интереси – геостратегически и вътрешни, защото всяка една от тези страни и тези лидери има своите вътрешни проблеми“, посочи той.

„Проблемът е в това, че постоянните страни членки в Съвета за сигурност, тези, които трябва да бъдат стълбовете в ООН, всъщност те са тези, които дискредитират основно този съвет и изобщо ООН като организация с най-благородна, миротворческа мисия. Въпреки призивите на Гутериш, аз не мисля, че така наречените големи сили ще променят в близко бъдеще тази своя позиция. Те на практика си налагат каквото пожелаят“.

„Не мисля, че ситуацията в Сирия може да доведе до световен конфликт. По-скоро това е едно „дрънкане на оръжия“ в най-грубия му вариант и издание, но то идва да покаже, че нещата са стигнали твърде далеч“.

Според Георги Първанов Георги Седефчов Първанов е президент на България през периода 2002-2011 г. През 2002 г. встъпва в към момента българската държава реагира адекватно на случващото се, макар че страната ни не заема категорични позиции в повечето от международните казуси. В тази връзка той коментира и резултатите от последното заседание на КСНС.

„Не откривам съществени разлики в това, което казват и демонстрират като линия правителство и президент. Мисля, че различията, за които се говори между тези институции у нас са преекспонирани от някой, в търсенето на други, да ги наречем, изгоди. Не бива да забравят от двете страни на Дондуков, че КСНС е единственото място, където могат да се съберат заедно и да се разберат или поне да покажат, че работят еднопосочно. Документът, който излъчиха на последното заседание говори именно за това. И аз не разбирам защо накрая се извади и черновата на този документ и то с едно тълкувание, което няма нищо общо със съдържанието на текста, който всички ние видяхме. За никакво бягство от ЕС не може да става дума. Това, че в документа има изразена една сдържано критична позиция, не е основание да обвиним президента, че иска да извади България от ЕС или от НАТО. Нека да припомня, че когато преди време аз бях много по-критичен към ЕС и НАТО, веднага след това приключихме и подписахме договорите с тях. Т.е. добрата, силната, разумната позиция трябва да се цени. Така наречената солидарност на сляпо, солидарност без аргументи за мен не е приемлива“, посочи Първанов.

Той припомни, че решенията на КСНС все още имат по-скоро препоръчителен характер, въпреки че се изготвят при максимално широко представителство на институциите в България. „Смятам, че в един момент трябва да се приеме промяна в Закона за Консултативния съвет за национална сигурност и изработените, с консенсус или близо до консенсуса, позиции в този орган при президента, с участието на изпълнителната власт и парламентаристите, да бъдат смятани за задължителни за изпълнение“.

Основателят на АБВ коментира и напрежението между управляващи и опозиция в парламента около процента, който държавата ни трябва да заделя от БВП за въоръжените си сили.

„Два процента е разумен хоризонт, бих казал. Но много по-важното е за какво се изразходват тези средства. Основният процент трябва да отиде в мотивацията на военнослужещите, защото този недокомплект, за който се говори показва очевидно, че армията е непривлекателна. Не става дума само за оборудване, доходи….Трябва да има и условия за кариерно развитие. Т.е. парите, които се отпускат за армията трябва да бъдат контролирани от парламента и други контролни органи, за да може наистина ефективно да се разходват“ посочи той и допълни, че програмата, която се представи за поддръжката на бойните ни самолети МиГ е аргументирана.

„Вицепремиерът Каракачанов се държи много разумно в една такава напрегната ситуация. Към него също има въпроси и атаки. Той отговаря спокойно, аргументирано. Както за това, което направиха с ремонта на сегашните ни самолети по отношение на Русия, което е по-реалистичния, работещ вариант, така и перспективата за развитието на армията ни, мисля, че е добре очертана във визията на министерство“.

Георги Първанов Георги Седефчов Първанов е президент на България през периода 2002-2011 г. През 2002 г. встъпва в изрази отношение и по международните реакции, свързани със случая „Скрипал“, както и позицията на България, свързана със скандала и решението на страната ни да не отзовава руски дипломати без ясни доказателства. „За сега няма доказателства. Нещо абстрактно витае във въздуха, но доказателства няма. Аз не виждам и мотивите. Защо трябва Москва да направи такова нещо при положение, че този човек е бил в ръцете им и те са го пуснали? Освен това защо му е на президента Путин в пика на предизборната кампания, да предприема или одобрява такава операция? Това е нелепо. Аз мисля, че скандала около този случай трябваше да избие напреженията в самата Великобритания, предизвикани от Брекзит и от всичко, което произтича за тази страна от недостатъчно убедителното управление на Тереза Мей“.

„Подкрепям нашата позиция. Мисля, че тя беше разумна. Разбира се, показа се един предпазлив знак на солидарност с привикването на посланика ни и до тук. Ние не бива да забравяме, че бидейки един активен член на ЕС трябва да можем да участваме във формирането на дневния ред на Стария континент, на позициите на Евросъюза, но в същото време трябва да запазим добрите си отношения с Изтока, в това число и с Русия, защото икономическия ни интерес го предполага“, заяви той и още веднъж подчерта, че липсата на ярки лидерски качества в днешните ръководителите на ЕС е сериозен проблем, който е довел до криза на европейската идея и колебливото поведение на обединена Европа в напрегнатата международна обстановка.

Според Първанов поставянето отново на по-ясна европейска перспектива пред Западните Балкани по време на председателството на България е положителен знак. Той посочи, че работата за реализирането и на транспортните коридори също трябва да бъде активизирана така, както е било преди време, тъй като това ще доведе до отваряне и задълбочаване на отношенията между държавите в региона.

В заключение Георги Първанов Георги Седефчов Първанов е президент на България през периода 2002-2011 г. През 2002 г. встъпва в отговори и на въпрос, свързан с обявеното от лидера на БСП желание да присъединява в редиците на социалистите структури на различни леви формации. „Това е един лош сценарий. Аз, разбира се, ще поздравя госпожа Нинова с този „голям успех“, може би най-големия й като лидер на партията - че успя да прибере един отпаднал, отстранен от структурите на АБВ член. Иначе нашата структура в Благоевградско си функционира и работи добре. Но този случай, който беше раздухан много в медиите, очевидно има за цел да внуши, че монопола в лявото предстои отново. Това идва да покаже една грешна коалиционна политика, ако щете дори недостатъчно добра политическа култура. Защото силата на коалиционната политика е в това, че коалицията е по-силна от математическия сбор на електоратите. Защото бъдещето не е в силно развитата организационна мрежа. Бъдещето на партиите, не само на левите, е в създаването на силни партии и движения, които събират и хората, които не са идеологически мотивирани, но които могат да бъдат привлечени със силни, работещи управленски решения“.