Проф. Пламен Киров: Президентът раздели Висшия съдебен съвет на два лагера с връщането на указа за п

  • 05 октомври 2017 16:07

  • 6240
  • 4
Проф. Пламен Киров: Президентът раздели Висшия съдебен съвет на два лагера с връщането на указа за п
©

Проф. Киров, президентът върна с указ кандидатурата за председател на Висшия административен съд (ВАС) в новия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). Каква е процедурата оттук нататък?

Това е в правомощята на президента според Конституцията, така че тук драматизъм в ситуацията не може да се търси. Той упражнява свое конституционно право по чл.129, ал.2 от Конституцията. Но има няколко неща, които трябва да бъдат изяснени. На първо място какви са мотивите на президента. Няма изрично изискване в основния закон президентът да се мотивира в този случай (задължителни мотиви имат само указите, с които държавният глава връща за ново обсъждане на закони, гласувани от парламента). В случая, няма изрично изискване в духа на конституцията и демократичните принципи е президентът да заяви какви са неговите мотиви за връщане на предложението, което е направено от Конституционен орган при изпълнението на неговите правомощия и по процедура предвидена в закона за съдебната власт (ЗСВ).

Струва ми се, че простото позоваване на това, че старият ВСС едва в края на мандата много ускорено е придвижил процедура за избор на председател на ВАС и това някак си буди съмнение. Несериозно е президентът да иска новият ВВС да препотвърди избора за придаване на допълнителна легитимност на процедурата. Тези мотиви са чисто формални и очевидно прикриват истинските.

Ако президентът има претенции, че бившият ВСС в много случаи се произнася по недобър начин, което буди съмнение за лобиране и външен натиск, то би трябвало президентът да го заяви на висок глас. Така подобава на един президент. В случая президентът няма никакви претенции към стария ВСС като състав и като отношения в този състав с всички сложни междуличностни конфликти. Няма претенции и към самата процедура, която протече стриктно по всички изисквания на Закона за съдебната власт и нарочните правила, които ВСС прие за осъществяване на самата процедура.

Нещо повече - има събрание на съдиите от ВАС, има издигнати кандидатури, всичко се развива публично, има възможност представители на неправителствения сектор да изразят становища и да участват, след това - изслушване пред ВСС. Нищо в процедурата не буди съмнение, че правилата не са спазени.

На следващо място, ако президентът има някакви съмнения по отношение персоната на предложения кандидат за председател на ВАС, той би могъл да изрази становище. Но на мен ми е чудно, по какъв начин би стигнал до изразяване на такива резерви, когато дори не се е срещал с кандидата, не е провел дори един разговор, нито е изразил своите възражения по кандидатурата. Както се казва, ако президентът е е имал въпроси, то трябва да очаква и отговори и можеше да покани кандидата на среща. Президентът не направи и консултации с „тримата големи“ – председателите на ВАС, на ВКС и главния прокурор. Би могъл да се срещне с представтели на неправителствения сектор, да консултира и тяхното мнение, най-малкото с представители на юридическата гилдия – у нас има немалко изявени специалисти по административно право.

Тогава как смятате, че президентът е формирал мнението си относно кандидатурата за председател на ВАС?

Най-вероятно по информация от медиите и по това, което неговите юридически съветници му представят като становища. По друг начин аз не бих могъл да си представя нещата. Но така или иначе президентът би трябвало да обоснове връщането на предложението на ВСС. Вместо това какво се поднася - че в края на мандата стария ВСС не би трябвало да прави предложения и президентът иска да се допита до новия състав. Аз не знам някой държавен орган чиито мандат изтича, но все още не е прекратен да е с орязани правомощия и да не може да изпълнява тези правомощия до последния момент. Добре известно е, че мандатът на държавният глава започва на 22 януари през 5 години. Това означава ли, че между 1 и 21 януари той трябва да отказва да издава укази, защото е в края на мандата?

Какво следва оттук нататък?

Струва ми се, че процедурата не може да увисне и да спре във времето. Новият ВСС не може да откаже да разгледа това връщане като акт, още повече, че то се оформя като президентски указ. Според мен, новият ВСС трябва да се произнесе с решение по указа, с който президентът връща предложението. ВСС може да гласува и отново да предложи същия кандидат. В случая става въпрос за съдия Георги Чолаков. Може и да откаже да поднови предложението, ако не се събере необходимото мнозинство от гласовете. Но формално ВСС трябва да гласува по връщането на предложената кандидатура.

Вчера се чу мнение от няколко членове на ВСС, че трябва да има нова процедура. Това според правилата ли е?

Няма никаква пречка ВСС да приеме правила ад хок за конкретния случай. Има основание членовете на новия ВСС да приемат, че не могат да гласуват за лица, които не са изслушвали, въпреки че това са върховни съдии, известни в гилдията, със сериозен опит. Познати са. Не пречи ВСС да покани и да изслуша и двамата кандидати, които са били в състезателната процедура, която е приключила при предходния състав. Да ги покани, да ги изслуша, за да може да формира мнение. Защото действително процедурата по изслушването не се е състояла при този състав. Не може да им отнемете правото да формират лично мнението, да гласуват отново и с това да приключат процедурата.

Изходите са два и не може да има трети. Първи вариант - ако се съберат необходимите гласове, предлагат за втори път кандидатурата на съдия Георги Чолаков, при което президентът вече не може да откаже назначаването. Втори вариант - вземат решение, че не предлагат повторно кандидатурата, с което също приключват процедурата. Така се открива възможността за започване на нова процедура с целия сложен ред от номинации, изслушвания и т. н.

При тази процедура не беше ли оспорен принципът на съдийското самоуправление, който се приложи за първи път при избора на председател на ВАС?

Има такъв нюанс и на мен ще ми бъде много интересно, ако процедурата започне отново като съдийската гилдия номинира същите кандидати при това със същия резултат. При това положение известните вече кандидати трябва отново да попаднат в надпревара помежду си, пред новия състав на ВСС.

Ще има ли отново деление на лагери в новия ВСС?

Ами те като че ли вече се очертаха и това е последицата от връщането на предложението на ВСС от президента. Практически още от втория ден след встъпването в мандат, благодарение на действията на президента. Той сигурно има своите мотиви и не може да го виним, че е упражнил своето конституционно правомощие, но практическият резултат е разделение на ВСС в противостоящи си лагери.

 

Проф. Пламен Киров е професор по конституционно право, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, ръководител на Катедра по конституционноправни науки. Съдия в Конституционния съд на Република България (2006-2015 г.).

Последвайте канала на

Novini.bg
6240 4

Свързани новини

Коментари 4

Добави коментар

2017.10.12 | 20:05

4
ЯЗЪК ТИ ЗА ПОБЕЛЕЛИТЕ КОСИ. ....ЧОВЕК УМИРА НЕНАУЧЕН

2017.10.12 | 20:05

2
НЕ ПРЕЗИДЕНТ А МЪРША

2017.10.12 | 20:05

3
МОЖЕ И ТАКА ДА Е АМА ТИ СМЪРДИШ.

2017.10.12 | 14:47

1
Президентът не допуска връщането на СДС в съдебната власт, достатъчно изпатихме от тия педали.

Добави коментар

Водещи новини