За две години 821 осъдени са избягали от правосъдието

Мерките, които трябваше да спрат укриването на осъдени, които трябва да влязат в затвора, не действат вече две години, става ясно от отговор на МВР на въпроси на в. "Сега".

От 1 януари 2015 г. до 1 януари 2017 г. 821 осъдени са успели да избягат след обявяването на присъдата им. 471 от тях са арестувани и изпратени в затворите. Не е ясно дали са заловени у нас, или от чужди полицейски служби. Останалите 350 души са в неизвестност.

През 2015 г. главният прокурор Сотир Цацаров предложи и парламентът прие промени в НПК, според които на осъдените със забрана да напускат страната се отнемат личните документи и се издават заместващи. Аргументът беше, че по този начин граничната полиция ще може да спира бегълците, защото заместващите документи ще се разпознават от техниката по граничните пунктове. Промените бяха предложени малко след като от страната избяга подсъдимият за тройно убийство на пътя Хуриет Сюлейманов. Той обаче бе само част от дългата върволица бегълци като дупнишките Братя Галеви и Илиан Тодоров от Перник, осъден за две убийства пред дискотека "Соло". Бягствата продължават и в момента. В края на миналата седмица БНР съобщи, че е изчезнал Атанас Щерев от Бургас, който през 2014 г. уби 18-годишно момиче на пешеходна пътека. Той призна вината си, бе осъден на 3 години затвор и трябваше да влезе в затвора. От началото на годината обаче е в неизвестност, потвърдиха от Бургаската окръжна прокуратура. Обявен е за издирване.

До днес МВР не е издало нито един заместващ документ, заявиха за "Сега" от вътрешното министерство. Причината - "мерките" срещу бегълците са приключили с промяната в НПК. Още в тази разпоредба е записано, че редът за издаването на тези документи трябва да се опише в закона за личните документи. За две години обаче никой не се е сетил да предложи такива. "В тази връзка ще бъдат предприети действия за обсъждане на законодателни промени в следващото Народно събрание", заявиха от МВР. В момента в министерството се обсъждат нови образци на лични документи, които обаче могат да влязат в сила най-рано догодина. "Окончателни идейни проекти ще бъдат представени за утвърждаване от Министерския съвет, едва след което може да се пристъпи към издаването на конкретни български лични документи", обясниха от МВР.

Темата със заместващите документи е част от големия проблем с мерките, налагани от съда - домашен арест или забрана за напускане на страната. От МВР многократно са казвали, че нямат достатъчно ресурси да контролират оставените под домашен арест. Затова на практика всеки може да избяга. Напускането на страната е още по-лесно, защото движението в рамките на ЕС е свободно, а и не е сигурно, че граничната полиция разполага с информация за всички с наложена забрана.

Друга лансирана мярка бе използването на електронни гривни. Проектът се движеше от правосъдното министерство. Дълго време оправданието бе, че тези средства не са описани в закона. След като това се случи, бе обявена обществена поръчка, която трябваше да осигури наблюдението на 1040 души в рамките на две години. Стойността й бе почти 1.5 млн. лв. Миналия май обаче поръчката е прекратена с мотива, че не са се явили достатъчно фирми. "Въпреки удължаването на срока за подаване на оферти до края на срока за събиране на оферти в деловодството на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е постъпила само една оферта. Това лишава възложителя от възможността да избира между няколко оферти и да сключи договор с изпълнител, определен по обявения критерий, а именно "икономически най-изгодна оферта". Не е налице реална конкуренция", пише в мотивите. Нова поръчка няма.

Последвайте канала на