Населението намалява, броят на съдиите и прокурорите расте

Данъкоплатците харчат необосновано много пари за нереформирана съдебната система, точно както наливат в бездънната яма на МВР.

Това става ясно от данните на доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), изследващ порочните практики в бюджета и управлението на съда, прокуратурата, следствието и Висшия съдебен съвет (ВСС), пише в. Сега. Има генерално разминаване между инвестираните публични средства и получените резултати на фона на ежегоден ръст на съдиите и прокурорите при тенденция за спад в броя на населението. Десетки съдилища трябва да се закрият или слеят, защото са ненатоварени, рязко трябва да престанат назначенията в прокуратурата и администрацията й, препоръчва ИПИ. ВСС трябва незабавно да поръча анализи за ефективността на всички нива в системата и да взема адекватни решения.

Съдебната система е пълна с хора, които не работят достатъчно, а вземат високи заплати, показва докладът. България вече е на първо място в Европейския съюз по брой прокурори на глава от населението, но от това няма качествен резултат. Данни на Съвета на Европа сочат, че българското държавно обвинение не е сред високо натоварените в Европа. От ИПИ дават пример, че във Финландия при регистрирани 425 хил. престъпления за 2012 г. прокурорите са 402-ма, докато в България при регистрирани 120 хил. престъпления са 1977 прокурори и 540 следователи. "Остава загадка какво налага при близо 4 пъти по-нисък брой на регистрираните престъпления България да поддържа прокуратура, 3.5 пъти по-голяма от Финландия", пишат авторите на доклада. Те посочват, че администрацията на българската прокуратура също е най-многобройната в ЕС. От ИПИ настояват да отпадне процентът прослужено време като допълнително възнаграждение и да бъде изградена електронна система за обмен на документи между разследващите полицаи, следователи и прокурори.

Необосновано расте и броят на съдиите - от 2007 до 2014 г. те са се увеличили с 19%, а населението е намаляло с 5%. Така страната ни се нарежда на IV място в ЕС по брой съдии на глава от населението, които по последни данни са 2325. Те са натоварени изключително неравномерно - някои работят от 3 до 5 пъти повече от други, но вземат еднакви заплати. Ниско натоварени са 76% от районните, апелативните и административните съдилища, както и 23 окръжни. В 11 административни съдилища натовареността е под 10 дела на съдия на месец, което е почти два пъти по-ниско ниво от средното за страната. Това според ИПИ налага спешно закриване на съдилища, като се започне от слабо натоварените районни - 38 на брой. Апелативните трябва да се свият до три, окръжните и административните - до 13-14. За закриване настояваше и финансовият министър Владислав Горанов миналата есен.

Бюджетът се прави без всякаква рационалност, защото ВСС не разполага с анализ, който да покаже какво време отнема всяка дейност в органите на съдебната власт, каква щатна численост е нужна, за да се обезпечи извършването на тези дейности, колко ефективно се работи, до каква степен софтуерът и хардуерът отговарят на нуждите на системата, колко пари са необходими за поддръжка на съдебните сгради. Поради това по инерция всяка година се залагат същите пари, които са похарчени в предходната, като винаги се калкулира и леко увеличение. Така между 2000 и 2016 г. бюджетът на съдебната власт е нараснал 5.5 пъти при увеличение на държавния бюджет за същия период около 3 пъти. "Може би най-вредната практика е отчитането на бюджета спрямо т.нар. уточнен годишен план - корекция на бюджета за предходната година. По този начин се създава измамно впечатление в обществото за едно много добро изпълнение на бюджета, а всъщност направените разходи често превишават чувствително първоначално гласуваните", пише в доклада.

Последвайте канала на