Президент и вицепрезидент на нож заради данъка върху лихвите

Уважаеми господи Дянков, Хубаво говорят анализаторите, ама все от гледната точка на банкера-лихвар. В една сделка не зависимо каква винаги има две страни и те си казват условията. При досегашният начин на кредитиране (условия само от едната страна-банката) в банковата система се залага една голяма бомба. Отправни точки за анализ: 1. Големи компании и банки влагат парите си в българските банки, защото лихвите по депозитите са 5-6% . При тази криза на потреблението е по-добре и сигурно да вложиш готовите си капитали във банки, които дават добри лихви. При изтегляне на тези капитали, ще трябва да се платят лихвите. Капиталите за плащането на лихвите ще се вземат от повишените лихви по кредитите. Това ще доведе до неплатежоспособност на населението, необслужване на кредитите, силно намаляване на потреблението, унищожаване на работещият бизнес и на цялата икономика, а от там и създаването на криза в държавата. По този начин се манипулират партии и правителства и се унищожава цялата държава. Колкото са по малки лихвите по депозитите, толкова ще са по малки лихвите по кредитите, а от там и повече пари ще има в обръщение, а не както сега-да стоят в банките. 2. В нормалните страни от ЕС при сключване договор за ипотечен кредит клиента знае, колко е лихвата и колко ще плати, а не както е при нас. Пример: в Германия – ипотечен кредит за 60000 евро- лихва за целия период на изплащане 12% (за 20 години) или образно казано за година лихвата по ипотечния кредит е 0.6%. Същото е в Швейцария, Швеция, Белгия и т.н.. В България се наблюдава лихварство под формата на банкиране – 8-10% лихви за ГОДИНА. Това означава, че при един ипотечен кредит в размер на 60000лв за 30 годишен период на плащане клиента плаща около 170000лв. Лихвите са в размер на 110000лв. Банките – лихвари дават ли си сметка , че този имот след 30 години няма да струва 170000лв. 3. Високите лихвени нива по кредитите довеждат до ограничаването на финансовите потоци, заробване на населението, унищожаване на бизнеса, застрашаване на сигурността на държавата. Как да преодолеем кризата създадена от банките – лихвари: 1. Национализиране на всички банки както става в САЩ, Англия, Германия и другите нормални страни от ЕС. Защо се прави това? За да се спрат лихварите да не унищожат държавите им. 2. Изравняване на стандарта на живот със страните от ЕС – доходи, цени на стоки, цени на услуги и т.н. 3. Повишаване на потреблението. С повишаване на потреблението ще намалее безработицата, като се открият много работни места и ще има повече постъпления в държавната хазна. Пример: ако голяма част от семействата в България всяка вечер се хранят в ресторант и плащат сметка от около 30-40 лв. ще се създадат работни места за готвачи, сервитьори,обслужващ персонал, доставчици на продукти, производители, данъци. Ще намалее консумацията на електроенергия и замърсяване на околната среда. 4. Налагане на наказателни лихви в банките за капиталите над 20 000 евро за физически лица и за над 100000-1000000 евро за фирмите от различен клас. Стоейки в банките това означава, че тези капитали не създават блага. 5.В Англия със закон е прието при годишна печалба над 1 милион паунда 30% от нея да се инвестира в каквото си искат (трябва да се изхарчат). По този начин се подържа ниво на потребление и стандарт. Ако до края на следващата година не са изхарчени тези 30% държавата конфискува 50% от печалбата. Елементарно. Или работиш с парите си и създаваш блага или държавата ти ги взема щом не можеш. В заключение – банковата система в България е привидно спокойна но неработеща и провеждаща политика на лихварство. Същата не е обвързана с бизнеса в държавата в положителен аспект, а точно обратното – унищожава бизнеса. Не е гъвкава и единствените и приходи са от високите лихви по кредитите и завишаване на таксите по различните допълнителни услуги които предлага. Заплашва държавната сигурност като влияе върху партиите и правителствата. Източва държавните ресурси. Завишава инфлацията с 12-14% на годишна база. Провежда политика на заробване, а от там предизвиква емиграция на населението. Същото напуска страната- в работоспособна възраст между 25-40г. Обезлюдяват се цели села и средни градове. В страната остава неграмотното население и това обвързано с големи кредити като вторите се довежда до неплатежоспособност. При продължаване на лихварската политика на банките същото след време ще напусне страната. В крайна сметка се унищожава държавата, като се източат всичките и ресурси, а банкерите – лихвари се отправят към следващата държава. ИСКАХТЕ КОМЕНТА- НАПИСАХ ВИ ГО.

Ми,крайно време е да падне позната до сега икономическа система!