Депутатите задължиха МС да изготви доклад за изпълнението на парламентарните решения за комплекса „Марица-изток“

Депутатите решиха да задължат Министерския съвет да изготви доклад във връзка с изпълнението на решения на Народното събрание, свързани с бъдещето на комплекса „Марица-изток“.

В проектопрограмата за работа на депутатите бе предвидено това да се случи в четвъртък, но по предложение на "Възраждане" точката стана първа за днешния ден. Решението бе подкрепено със 152 гласа „за“, нула – „против“ и три – „въздържал се“.

В началото на заседанието лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов в декларация от парламентарната трибуна настоя ръководството на Народното събрание да преосмисли позицията си и да намери място за осъществяване на изложба, показваща палестинската гледна точка за конфликта в Газа.

„Народното събрание се покри с позор“, смята Костадинов. Сто процента съм убеден и го заявявам отговорно, че не е имало натиск от страна на Държавата Израел, за да не се осъществи тази изложба, каза той.

Цончо Ганев от „Възраждане“ поиска отпадане от дневния ред на разглеждането на законопроекта за промени в Закона за опазване на околната среда с вносители Станислав Анастасов от ДПС и Делян Добрев от ГЕРБ-СДС. Предложението му бе отхвърлено след прегласуване с 89 гласа „за“, 102 – „против“ и четирима „въздържал се“. Ганев заяви от трибуната, че предлаганите промени са „лобистки“. 

По предложение на парламентарната група на „Има такъв народ“ (ИТН) народните представители решиха точка първа за четвъртък да бъде обсъждането на законопроект за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Вносител на измененията е Тошко Йорданов, председател на ПГ на ИТН и група народни представители.

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за туризма, внесени от депутати от ГЕРБ-СДС, с които се уреждат критериите и реда за обявяване на национален курорт. Депутатите първо отхвърлиха законопроекта, а след проверка на кворума и прегласуване го приеха с 89 гласа „за“, три „против“ и 59 „въздържал се“.

Измененията предвиждат обявяването на национален курорт да става с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. Заявлението за обявяване на национален курорт се подава от кмета на съответната община, на чиято територия попада курортът или части от него, след решение на общинския съвет. По този начин се дава възможност на местната власт да прецени в най-голяма степен интереса и нуждите на съответното населено място от обявяване на национален курорт, се посочва в мотивите към законопроекта. Вносителите отбелязват, че критериите, на които следва да отговарят националните курорти, са съобразени с нуждите на туристите и на местното население, както и на бизнеса.  

Любен Дилов (ГЕРБ-СДС), който е един от вносителите, обясни, че днес започват този законопроект, но очевидно няма да могат да го завършат в рамките на мандата на този парламент. Той отбеляза, че повече от четири години не може да бъде написана наредбата за националните курорти. Той отбеляза, че подкрепата за законопроекта е символична, а текстовете могат да бъдат подобрени между първо и второ четене. 

Христо Проданов („БСП за България“) посочи, че подкрепят духа на законопроекта, защото дава повече сигурност, спокойствие и увереност на туристите, но в същото време задава и много въпроси, които трябва да намерят разрешение в специален закон като този за индустриалните зони. Той отбеляза, че курортите имат различна собственост, например „Албена“ и „Златни пясъци“ са изцяло частни, „Слънчев бряг“ е частна и държавна собственост, а Банско, който е населено място, е на подчинение на кмета. 

Вяра Тодева („Продължаваме промяната-Демократична България“) коментира, че законопроектът не предлага устойчиво решение, а ще предизвика хаос в сектора що се отнася до регламентация на курортите. Разписаните в законопроекта критерии, на които трябва да отговарят обявените за национални курорти, са напълно субективни, с изключение на един – да има аптека, смята тя. Не може да бъде подкрепена идеята заявление за обявяване на национален курорт да се подава само от общината, на чиято територия е курортът, посочи Тодева. Според нея ресорните министерства могат да предложат в цялост много по-добри разпоредби. 

Борис Аладжов от „Възраждане“ посочи, че по законопроекта са постъпили осем становища, седем от които отрицателни, включително и това на Министерството на туризма. Той отбеляза, че текстовете имат нужда от сериозно прецизиране, а този парламент няма да има необходимото време. Затова той посочи, че от „Възраждане“ ще се въздържат от подкрепа на законопроекта. Председателят на Комисията по туризъм в 50-ото Народно събрание Цончо Ганев посочи, че в законодателството трябва да бъдат приети промени, които да регламентират националните курорти. Той предложи в следващия парламент да се създаде работна група от представители на политическите сили, Министерството на туризма и представители на националните курорти, и да се направи един добър закон.  

По предложение на парламентарната група на „Продължаваме промяната-Демократична България“ депутатите гласуваха точка втора да бъде разглеждането на искането за освобождаване на Антон Славчев, като изпълняващ функциите на председател на КПКОНПИ. 

Народното събрание ще разгледа на първо гласуване и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. Вносител на законопроекта е Министерският съвет.

В предложения дневен ред е и второто гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон.

НС ще разгледа на първо четене промени в Закона за насърчаване на инвестициите

Парламентът прие на първо и второ четене в рамките на едно заседание Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS IV), подписано във Варшава, Полша, на 20 септември 2023 г. 

Министерството на образованието и науката оценява като успешно участието на страната в предходните три етапа на програмата CEEPUS и изразява надежди, че това ще продължи и при изпълнението на четвъртия етап, след ратифициране на този законопроект, се посочва в доклада на Комисията по образованието и науката в Народното събрание. 

Централноевропейската програма за академичен обмен (CEEPUS) е дългосрочна програма за академичен обмен и мобилност на преподаватели, студенти, докторанти и специализанти от университети на следните 15 държави - Република Албания, Република Австрия, Република България, Босна и Херцеговина, Република Хърватия, Чешката република, Унгария, Република Молдова, Република Северна Македония, Черна гора, Република Полша, Румъния, Република Сърбия, Словашката република и Република Словения. Основната идея на програмата е университетски факултети от горепосочените държави да се свързват помежду си и да формират мрежи с различна научна тематика - например мрежа за славянски езици, за геодезия, за химия, за компютърни науки и др. Обединени по този начин, факултетите си сътрудничат и обменят студенти и преподаватели в рамките на програмата, става известно от мотивите на вносителя на законопроекта - Министерския съвет.

Програма CEEPUS IV също така подкрепя мобилността на академичния състав (преподаватели, изследователи и/или преподаватели по изкуствата от даден университет), като предоставя стипендии по CEEPUS IV с цел насърчаване на транснационалното междууниверситетско сътрудничество и разширяване на централноевропейското измерение на университетските учебни програми.

Споразумението за CEEPUS IV предвижда и облекчаване на административните процедури, като по този начин се гарантира по-ефективното изпълнение на програмата. 

Споразумението ще влезе в сила на 1 май 2025 г., след като подписалите го държави са депозирали своите документи за одобрението му. То има действие за срок седем години от датата на влизането му в сила. 

Последвайте канала на