Тристранката не постигна съгласие по проектобюджетите на НЗОК и ДОО за 2023 г.

Слушай новината

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по проектите за бюджет на НЗОК и ДОО за 2023 г., предава БТА.

Проектът на НЗОК беше подкрепен от синдикалните организации, но част от работодателските организации не изразиха подкрепата си.

Проектът предвижда бюджетът на НЗОК за 2023 г. да бъде 7 027 213,6 хил. лв. 

За първична извънболнична медицинска помощ се предвиждат близо 445 млн.лв., за специализирана извънболнична медицинска помощ – 447 млн. лв., за дентална помощ – 265 млн. лв., за  болнична помощ – 3 269 млн. лв., за медико-диагностични дейности – 175 млн. лв., за лекарства, медицински изделия и диетични храни – 1 692 млн. лв. и др. , каза и.д. управителят на НЗОК д-р Йорданка Пенкова.

За тази година увеличението на средствата в бюджета е близо 900 млн.лв, посочи още тя. В приходната част има ръстове, съобразени с повишената минимална работна заплата и с повишените праговете за осигуряване. В разходната част най-голямо е увеличението в здравноосигурителните плащания - над 6 млрд.лв., което е с 821 млн повече, каза още Пенкова. 

Има намаление на средствата - с 30 млн.лв., за медико-диагностичните дейности, което е заради отпадналата необходимост от изследвания за коронавирусна инфекция, обясни д-р Пенкова и отбеляза, че въпреки това предвидените средства са повече в сравнение с касовото изпълнение за 2022 г. По думите ѝ в частта за медико-диагностични изследвания през миналата година са останали 60 млн.лв. неусвоени. 

Председателят на Надзорния съвет на НЗОК Момчил Мавров каза, че има немалък ръст в средствата, предвидени за медицински изделия, който е с 26 млн.лв. повече. Мотивите за увеличението на разходите за първична медицинска помощ са свързани с новите дейности и обеми, които предстои да се плащат в областта на детското здравеопазване и за диспансерни и профилактични прегледи.

Предвижда се осигуряване на допълнителни средства и за работещите в труднодостъпни и отдалечени места, добави той. Предстои рамковото договаряне за болниците и евентуално договаряне на нови цени и обеми в болничната помощ, които да бъдат актуални и да покриват нуждите, особено в областта на детското здравеопазване, където се очаква повишаване на стойността на клиничните пътеки, допълни Мавров.

Добрин Иванов от Асоциацията на индустриални капитал в България посочи, че организацията се въздържа от подкрепа на проекта на бюджет, като се мотивира с това, че в проекта се запазва съотношението на разходната част на бюджета с предходните години. Здравноосигурителният модел е сгрешен, тъй като акцентът на здравноосигурителната система се поставя върху лечението на скъпоструващи заболявания със скъпи лекарства, вместо да се наблегне на профилактиката и превенцията. Винаги сме препоръчвали да се повишат средствата за профилактика, допълни той.

Иванов допълни, че от асоциацията настояват да се въведат интелигентни решения за контрол. 

Тристранката обсъждат проекта на Бюджет 2023

Станислав Попдончев от Българска стопанска камара посочи, че реалният ръст спрямо изпълнението е около 600 млн. лв. На експертно ниво подкрепихме проекта, но имаме резерви и не можем да подкрепим бюджета на този етап заради липсата на политики, допълни той.

По думите му с предложенията не се променя философията на бюджета. Публичните разходи са около 4.6 на сто от Брутния вътрешен продукт, разходите за директни плащания от пациентите са два пъти по-високи в сравнение с тези в ЕС. За миналата година разходите за лекарства за сметка на населението надвишават 3 млрд лв. Вноските от страна на държавата са не повече от 60 лв, а бизнесът внася 120 лв., каза още той. Поради липса на политики и запазване на практики, които деформират системата, се въздържаме от подкрепа, посочи Попдончев.

Цветан Симеонов, представител на Българската търговско-промишлена палата, отбеляза, че са склонни да подкрепят предложения проект, но имат забележки, свързани с необходимостта от засилване на контрола върху изразходването на средствата.

Свилена Димитрова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България каза, че подкрепят становището на работодателските организации, които изразяват тревога от липсата на качествена промяна в начина на планиране на бюджета и призова държавата да положи усилия да внася пълния размер на дължимите здравни осигуровки за групите лица, които осигурява. С оглед на условията, в които се намираме и служебно правителство, което полага усилия да има баланс в държавата, становището ни е да подкрепим бюджета, допълни тя. По думите ѝ предизвикателствата пред този бюджет са големи.

От Съюза за стопанска инициатива на гражданите изразиха подкрепата си за проекта на бюджет. От КНСБ и от КТ „Подкрепа“ също изразиха подкрепа към проекта за бюджет, но Валери Апостолов от КТ„Подкрепа“ изрази резервираност от страна на синдиката по отношение на разходите за възнаграждения на медиците. По думите му за тях ще останат малко над 5 млн.лв, което ще стигне за не повече от седем процента увеличение, а от синдиката искат да има поне 15 процента повече. 

Служебният вицепремиер и социален министър Лазар Лазаров обобщи, че НСТС не е постигнал съгласие по проектобюджета на ДОО. Той посочи обаче, че Министерството на труда и социалната политика подкрепя внесения законопроект.

Освен увеличение на средната пенсия, в резултат на предвидените действия през тази година, има една по-висока степен на социална защита в рамките на тази социално осигурителна система, коментира Лазаров.

След него управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Ивайло Иванов очерта основните акценти в проекта.

Включените в законопроекта бюджетни показатели са разчетени за цялата календарна година, каквото е изискването при съставянето на бюджетните закони, посочи той. И информира, че в приходите в бюджета са заложени над 11 милиарда лева, а разходите ще надхвърлят 21 милиарда и 794 милиона лева, като в общите разходи доминират тези за пенсии.

Предвижда се от 1 юли тази година да бъдат увеличени минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите, заяви Иванов.

Очакванията са, че броят на пенсионерите ще продължи да намалява. Средномесечният брой на пенсионерите за 2023 г. ще намалее до около 2 милиона 26 хиляди и 300 пенсионери, посочи също управителят на НОИ.

В проектобюджета на ДОО е заложено още пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на миналата година, да бъдат осъвременени с 12 на сто от 1 юли 2023 г. Максималният размер на пенсиите се запазва на 3 400 лв. през цялата година. Средната пенсия се очаква да нарасне с 16,7 на сто и се очаква да достигне 788 лева.

Добрин Иванов заяви, че Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) не подкрепя предложения проект. Сред нещата, с които АИКБ не е съгласна, е това, че делът на доходите от пенсиите се увеличава за сметка на дохода от пенсии. Иванов посочи, че средната пенсия се очаква да нарасне с 16,7%. АИКБ не подкрепя и три дни болничен да са за сметка на работодателя.

Новият бюджет: без вдигане на данъци, но с 6,4% дефицит

АИКБ смята, че политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и пряка политическа електорална изгода, предприеха действия, с които разрушиха пенсионноосигурителния модел, коментира още Иванов.

От БСК се въздържат от подкрепа на законопроекта за бюджет на ДОО. Станислав Попдончев отбеляза като проблем рязкото увеличаване на дефицита в общественото осигуряване. От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) принципно подкрепят проектобюджета, каза председателят на БТПП Цветан Симеонов, като посочи, че са дали предложения. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също се въздържат, а от Съюза за стопанската инициатива дадоха принципна подкрепа. 

По думите на Ася Гонева Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) смята, че служебното правителство има всичките правомощия на редовно такова по отношение на подготвянето на бюджет. Подкрепяме, по изключение, тази година увеличението на пенсиите да мине само по т.нар. швейцарско правило, посочи Гонева.

При условие че бъдат направени две промени в проекта преди внасянето му в Народното събрание, ще имате подкрепата на КНСБ - повишаване на минималното обезщетение за безработица и повишаване на максималния осигурителен доход, заяви тя.

Валери Апостолов от КТ „Подкрепа“ също представи възраженията по проекта, които са причината синдикатът да не подкрепи проектобюджета на ДОО. Четейки проекта, не виждаме в него сериозни параметрични промени. В него единствено е изчислен размерът на разходите по сегадействащите правила, с изключение на пенсиите, които ще бъдат осъвременени по силата на Кодекса за социално осигуряване, отбеляза той. И подчерта, че всички останали обезщетения остават на нивата на 2022 г.

Последвайте канала на