"България трябва да остане неутрална в този конфликт, тя няма място в него. ... Този конфликт трябва да приключи, а това няма как да стане, докато се вкарват в него нови и нова сили", каза пред БНР икономистът доц. Григор Сарийски, част от инициативата.
"Дали България трябва да остане неутрална? Дали разполагането на военни части в България трябва да бъде под българско командване? Третият е, че изпращането на българска жива сила зад граница трябва да става само след национално допитване".
Референдумът ще остане надпартиен, подчерта Григор Сарийски и уточни, че малки партии са заявили готовност да подкрепят инициативата.
По думите на Сарийски решението да бъдат включени още въпроси в референдума е взето, защото много трудно ще бъдат събирани 400 хил. подписа.
Според Сарийски парите са на страната на тази 1/3 от световното население, което подкрепя Запада, затова медийният и експертният консенсус са на тази страна "и изглежда така, като че ли целият свят е обединен срещу Русия".
Той обясни, че въпросът за референдума е сложен и затова е разбит на три подвъпроса:
"Механизмът за провеждане на национални допитвания е изключително тежък и сложен. Нашият стремеж е да бъде намален броят подписи, при които да бъде задължено Народното събрание да организира национално допитване по определен въпрос, от 400 хиляди на 100 хиляди", обясни още той.
На 23 април в над 20 български града ще се проведе поход за мир и неутралитет. В същия ден започва и събирането на подписи за национален референдум за неутралитет и суверенитет, обявиха организаторите на инициативата и обясниха, че тя е изцяло гражданска и целта ѝ е да покаже отношението на българските граждани към евентуално въвличане на страната ни във войната в Украйна.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)