Евродепутатът Цветелина Пенкова разкри с какво ще се промени животът ни след приемането на еврото

Миналата седмица в комисията към ЕП приехме директивата за енергийна ефективност на сградите. Това означава, че тази директива влиза в сила през 2024 година във всички европейски държави и тя залага по-силното използване на възобновяеми енергийни източници за отопление и охлаждане на сградния фонд на ЕС. Предполага и финансиране и насърчаване на така наречените дълбоки ремонти в сградите. Това заяви евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина ПенковаЦветелина Пенкова е родена на 19.02.1988 г. в София. След обучението си в Софийската математическа специално за novini.bg.

Тя разясни и какво означават дълбоки ремонти - това не е само изолация и саниране, става въпрос за подмяна на вътрешните системи на сградата или всичко, което е свързано с отоплението и охлаждането ѝ. "Това е важно, защото при извършването на един дълбок ремонт, може да се постигне 60% енергийна ефективност. При постигането на една такава енергийна ефективност за жилищна сграда се очаква да се намалят сметките с 50%. Тази енергийна ефективност има реални измерения. Мерките, които ние взимаме - ще се усетят от всеки един български и европейски гражданин", обясни още тя.

На въпрос как тези средства ще достигнат до българските граждани, в страната ни вече са се отделяли средства за енергийна ефективност и какъв е резултатът, Пенкова заяви, че жилищата, който са санирани се наблюдават значително понижение в битовите сметки."Чрез така наречените дълбоки ремонти минаваме на една по-голяма стъпка. Когато говорим за конкретика как ще достигнат средствата, то това ще се случи по много начини - първата част от средствата са по Плана за възстановяване, отделени са около 400 млн. за тази програма за енергийна ефективност на сградите. Министерство на регионалното развитие и благоустройство също е отпуснало над милиард и половина лева, по кохезионните програми също са отпуснати средства за дълбоки ремонти в жилищните сгради. Това е само началото, още преди да е влязла в сила директивата. Това, с което се преборихме от страна на Европейския парламент, е да се отделят още допълнителни средства от дългосрочния бюджет на Европейския съюз, т.е. да има спациализирани фондове, насочени към подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд, за да можем да гарантираме, че средствата ще достигат до гражданите", каза Пенкова.

Цветелина Пенкова: С приемането на еврото лихвите по кредитите ще паднат

Що се отнася до това дали ще достигнат до всички или ще има някакви критерии, тя заяви, че идеята е да се достигне до всички и да се ремонтира сградния фонд през следващите 20 години. "Има и нови изисквания спрямо новостроящите се сгради - те трябва да са с по-добри изолации и с по-добри вътрешни инсталации. Що се отнася до критериите - то 15% от най-нискоефективните сгради във всяка държава са приоритетни в момента. Първият транш от средствата трябва да бъде насочен към най-нискоефективните сгради, но след това ще последва изцяло обновяване на жилищния фонд на държавите - членки на ЕС", разкри евродепутатът.

Тя уточни, че тук критерият е кои ще бъдат прърви, но програмите ще са насочени към абсолютно всички. "Другото важно нещо е, че приоритетни са енергийно бедните семейства и уязвимите групи и на тях трябва да се предоставят абсолютно безвъзмездна финансова помощ, за да могат те да извършат тези подобрения в своите жилища.  На административните сгради и семействата, които могат да си позволят подобен тип ремонт - то средствата ще се предлагат под формата на заеми, данъчни облекчения и друг тип финансови стимули, но няма да бъдат изцяло безвъзмездни средствата, защото няма как абсолютно всичко да бъде ремонтирано безплатно", обясни още Пенкова.

Пенкова е на мнение, че Еврозоната и еврото остават ключов приоритет за България."Ние реално сме непълноправен член на Еврозоната, бидейки страна с Валутен борд и лев фиксиран спрямо еврото. Казвам непълноправен член, защото само привнасяме паричната политика на Еврозоната без да участваме в нейното формиране. Станем ли част от Еврозоната, то страната ни вече ще участва във формирането на паричната политика, няма само да привнася шоковиете и рисковете. Много важно е да се разбере, че ситуацията на България е много различна спрямо други страни, които са се присъединили към Еврозоната, защото ние сме във Валутен борд. Ние нямаме независима парична политика, а принасяме политиката, която идва от ЕЦБ. Смяната на цените у нас ще бъде към курса, който е в момент", подчерта още тя и добави, че няма да има изкуствено закръгляне или завишаване на цените.

"Също така има контролни органи, които трябва да следят за това и ако търговци си позволят подобно нещо - то те трябва да бъдат наказани. Това се случи и в Харватия, между другото, където търговски вериги си позволиха за 24 часа да вдигнат двойно цените и това няма нищо общо с еврото, а с неправомерни действия от тяхна страна. Правителството там се намеси и им каза, че ще им бъдат спрени помощите за справяне с високите цени на електроенергията или ще им бъдат вдигнати данъците, т.е. има контрол. Нас не трябва да ни плаши фактът, че ако има правила, то те няма да се спазват. Така че цените - не, няма да се повишат. Другото притеснение е, че влизайки в Еврозоната дали няма да има едно постепенно завишаване на цените на основни хранителни продукти, за да има едно догонване, но през последната година ние наблюдаваме една инфлация от 15%, което означава, че ние вече сме постигнали тези нива. Няма да има завишаване над това, което видяхме през последните 10-12 месеца. Другото много важно нещо за потребителите е, че лихвите по обслужването на потребителските кредити също ще паднат, също така ще изчезнат и транзакционните такси на потребителите в банките. Има реални неща, които ще облекчат и ще направят ежедневието ни доста по-лесно", категорична е тя и добавя, че след 25 години е време да имаме право на глас в Еврозоната.

По материала работиха Галя Георгиева и Калина Христова

Последвайте канала на