„Трябва да действаме с повече самочувствие и увереност. Не може България да продължава да се осланя на аргумента, че ще привличаме чужди инвестиции заради евтината работна ръка. Евтината работна ръка е синдром на ниска продуктивност. Трябва да се привличат инвестиции заради заради експертността и висококвалифицираните кадри, заради стабилността на нашата финансова система, заради иновации и добавена стойност, която предлагаме като икономиката", коментира Цветелина Пенкова.
"Повишаването на доходите е една от възможностите, които еврозоната предлага. Очаква се и е засилване на инвестиционната активност с приемането на общата валута." Това каза евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Цветелина Пенкова пред БНР. Тя допълни, че България, като част от еврозоната, създава една по-сигурна и качествена институционална среда, това води и до усещане за повече стабилност във финансовата система. "Не бива да се пренебрегва фактът, че ако сме част от еврозоната, всички видове транзакционни такси намаляват значително. Това в България се равнява на малко под 1% от БВП като разход, който в момента отива за такъв тип такси", отбеляза още евродепутатът.
Цветелина Пенкова подчерта, че страната ни не е единственият пример на държава, която влиза в еврозоната, с доходи по-ниски от средното равнище за ЕС. "За нас реално нищо няма да се промени. Нашият курс в момента е фиксиран към еврото. Ние внасяме всички негативни шокове, които идват от еврозоната, и за жалост по-бавно нашите граждани имат възможност да се възползват от предимствата и възможностите, които еврото предлага, просто защото ние не сме на масата за вземане на решения. Еврозоната ни предлага възможност за повишаване на доходите и стандарта на живот в нашата страна – от нас зависи дали ще се възползваме", обясни Цветелина Пенкова.
Евродепутатът смята, че няма причина за притеснение относно критериите за влизане в еврозоната: "Не мисля, че има притеснение в тази посока. Най-големите въпросителни остават около условието по отношение на инфлацията и инфлационния натиск. Намираме се в ситуация на безпрецедентна криза, този инфлационен натиск не е типичен само за България, а напротив – за целия ЕС и за цялата еврозона. Индикациите, които имаме от европейските институции, е че това се взима под внимание. Не очаквам на техническа основа да има такива проблеми. Бюджетната дисциплина и дефицитът трябва също така да се съблюдават. Това до голяма степен е задача и на българската държава." Цветелина Пенкова заяви пред БНР, че не трябва да се обвързват Шенген и еврозоната.
За страховете, че външният дълг на България би се увеличил, ако станем част от еврозоната, евродепутатът каза, че трябва да изтъкваме като предимство, че нашият външен дълг е три пъти по- нисък от средното за ЕС, но това няма нищо общо с членството в еврозоната. Отделно - България вече е част от общия европейския дълг, без да е част от еврозоната. Плановете за възстановяване и устойчивост се финансират именно от този общ европейски дълг, споделен и разпределен между всички държави членки на ЕС, независимо дали са част от еврозоната или не. Очаква се кредитният рейтинг на държавата да бъде повишен, което дава възможност за по- добро финансиране на външен дълг, ако има необходимост от това.
Като контрааргумент на страховете, че ще се развихри спекула, евродепутатът каза, че при внос на стоки на българския пазар, като част от еврозоната, ще има по- сериозен контрол, защото цените ще бъдат много по- ясно сравними и няма да има преизчисляване на валути, което също води до изкуствено завишаване на цените. „Изкуственото завишаване на цените в България може да бъде предотвратено. Има варианти - стоките да са в двете валути в рамките на година, има механизми за контрол на институциите. Не бива да има страх, че ако има правила, те не могат да се спазват, особено когато пред нас има възможност за сериозен икономически растеж", коментира Цветелина Пенкова.
На конференцията "Бъдещето на Европа и еврозоната", организирана от фондация Фридрих Еберт, евродепутатът доразви тезата си, че въпросът е дали искаме да сме част от общността, която взима решения и може да се ползва от позитивите на членството си в нея. Тя даде пример с Ковид кризата: "Европейската централна банка отпусна ликвидност от 3 млн. евро на държавите от еврозоната, при отрицателна лихва от -0.75 %, след като цялата икономическа дейност беше спряла за около шест месеца. В този момент, държави като България (извън еврозоната) трябваше да поддържат стабилността на икономиките и финансовите си системи единствено с бюджетни средства. Това е пример за много сериозна и бърза реакция и ясно разграничение - дали си част от еврозоната или не."
Цветелина Пенкова развенча част от страховете и митовете, свързани с предстоящото членство на България в еврозоната: "Риск от сериозна инфлация няма. Най-високата инфлация при влизане в еврозоната е била отчетена в Италия – и тя е била под 1%. България често бива сравняване с прибалтийските държави – те също при присъединяването си към еврозоната имат доходи по-ниски от средноевропейските. Но тук трябва да направим едно разграничение по отношение на прибалтийските държави - Латвия не е била във валутен борд, за разлика от Литва и Естония. Когато Латвия влиза в еврозоната, да - има сериозни шокове - в продължение на година икономиката минава през сериозни икономически флуктуации. България е във валутен борд – това е много сериозна, силна и ясна гаранция, че сме защитени от тези потенциални, допълнителни шокове. Вече над 20 години ние реално нямаме парична политика, тоест- тя е привнесена от еврозоната заради факта, че сме във валутен борд. С влизането си в еврозоната, ние реално ще върнем паричната политика на България."
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)