Сигнализиращите за нарушения ще бъдат защитавани, реши НС

Националният омбудсман ще следи работата на Комисията за защита на личните данни по отношение на сигналите.

От 400 до 4000 лева ще бъде глобата за хора, които опитат да възпрепятстват подаването на сигнал.

Според закона производства няма да се образуват по анонимни сигнали или за нарушения от преди повече от две години.

Това реши окончателно Народното събрание като част от новия закон за защита на лицата, подаващи публично сигнали за нарушения. Той е част от Плана за възстановяване и устойчивост.

Хората, подали сигнали за нарушения, ще имат право на защита. От такава ще могат да се ползват също и лица, които са им помогнали да подадат сигнал, негови близки, които също може да са застрашени, и неговите колеги.

В края на декември пленарната зала отхвърли други два законопроекта за закон за защита на лицата, подаващи сигнали. Те бяха съответно на "Демократична България" и на Министерски съвет, като бе предложено външният орган да бъде КПКОНПИ. същото се опита да предложи и днес на второ четене в зала Стою Стоев от "Продължаваме промяната", но не срещна необходимата подкрепа. През декември законът бе отхвърлен с мотива, че трябва да се прецизира.

Вътрешни канали за сигнали трябва да има в публичния сектор, частните фирми с 50 или повече служители. Сигналите могат да се подават писмено, устно, по телефона или чрез електронна поща, като депутатите не приеха предложението на Надежда Йорданова за възможност да се подават и чрез електронен портал.

Законът определя два канала, по които да могат да се подават сигналите - вътрешен и външен, като приоритетно хората се обръщат към вътрешния. Ако обаче се притеснява от ответна репресивна реакция или вътрешният канал не предприеме необходимите действия, то лицето може да се обърне към външния канал.