Парламентът прие на първо четене законопроекта за събиране на вземания по потребителски договори

  • 12 май 2022 13:58

  • 413
  • 0
Парламентът прие на първо четене законопроекта за събиране на вземания по потребителски договори
© Булфото (архив)

Парламентът прие на първо четене законопроекта за събиране на вземания по потребителски договори, внесен от Министерския съвет. "За" бяха 106 народни представители от управляващата коалиция и 23-ма се въздържаха. Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен на 28 дни, в който работна група ще прецизира текстовете. 

Законопроектът предвижда да се създаде регистър на колекторските фирми, който ще се води от Министерството на икономиката и индустрията. Въвеждат се изисквания към дружествата за минимален внесен паричен капитал, не по-малко от 500 хил. лв., както и в ръководството им да няма осъждани лица или такива с висящи наказателни производства.

Правителството одобри повишението на минималната заплата

Законопроектът създава задължения за първоначалния кредитор да уведоми потребителя преди прехвърлянето на вземането му на друго дружество, като му предостави писмена информация за размера на вземането, неговото основание, изплатените суми и лицето, на което ще бъде прехвърлено вземането. Първоначалният кредитор ще е длъжен да даде и възможност на длъжника да изпълни доброволно задължението си в 14-дневен срок от получаване на съобщението, като посочи банкова сметка или друг начин за доброволно плащане.

Търсената от потребителя сума не може да бъде по-голяма от дължимото според договора с първоначалния кредитор. Размерът на вземането, което е прехвърлено от първоначалния кредитор, може да бъде увеличен единствено с лихвата за забава, която не трябва да бъде по-висока от законната лихва. Начисляването на по-висока лихва за забава, както и на допълнителни такси и комисионни, ще подлежи на контрол и санкции от Комисията за защита на потребителите. Законопроектът създава възможност за потребителите да оспорват задължението или да потърсят съдействие от орган за алтернативно разрешаване на спорове.

Досега никой не ви кани доброволно да си изпълните задължението, обясни вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова. Сега, преди някой да ви "цъфне" на вратата, ще получавате покана за доброволно изпълнение, посочи тя. Нинова отбеляза също, че кредиторът, преди да прехвърли задължението на друго лице, ще уведоми публично потребителя. Освен това кредиторите ще могат да звънят само от 7:00 часа сутринта до 20:00 часа вечерта. Не може да се лепи уведомление на входа на блока ви, да се ходи при работодателя ви, ако се приеме законът, каза още тя.
Няма да дължите повече от това, което сте взели като кредит, освен законната лихва, никой няма да има право да си слага такси, комисионни, да ви изнудва за непосилни суми, за които не носите отговорност, обясни вицепремиерът.  

От приложното поле на закона са изключени нотариусите, адвокатите, адвокатските дружества и съдебните изпълнители, когато те извършват дейности по обслужване на вземания в рамките на упражняването на своята професия.

По време на дискусията беше поставен и въпросът за обхвата на закона и дали са включени бързите кредити и банките. На този етап законът предвижда единствено кредитните институции да бъдат изключени от приложното му поле, но не и небанковите финансови институции, което отговаря на въпроса за включването на потребителските и бързите кредити и сега, разясни председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов. Той посочи, че директивата по отношение на банките е в процес на транспониране и рано или късно тези разпоредби ще станат част от българското законодателство. По думите му, би било добре това да се случи между първо и второ четене на законопроекта.

По отношение на операторите на ВиК услуги, енергоразпределителните дружества, топлофикациите и телекомите, Димитър Маргаритов обясни, че определени икономически оператори не трябва да бъдат изключени от възможността да продават на т.нар. колекторски фирми вземания по потребителски договори. Те не бива сами да събират такива вземания, защото това натоварва с допълнителни разходи тяхната администрация и това се отразява на крайната цена, защото не винаги цените, на които те предоставят своите услуги, са регулирани, аргументира се той.

Радина Лазарова
413 0

Свързани новини

Коментари 0

Добави коментар

Добави коментар

Водещи новини