Христо Терзийски: Една година с Рашков начело на МВР – политически репресии и бум на престъпността

На днешната дата преди година, съобразно Конституцията, предадох поста на министър на вътрешните работи на назначения в служебния кабинет свой приемник. Пожелах му успех в най-важната задача на всяко служебно правителство - да осигури условия за честни и спокойни избори. Това, за съжаление, не се случи и при двата последвали парламентарни избора през 2021 година.

За съжаление той избра друг път. Започна като „човек за малко“, който трябва да изпълни определена поръчка и, опасявам се, като такъв и ще бъде запомнен след края на мандата си като министър. Нека да си пожелаем възможно най-скоро той да има по-достоен наследник на тази изключително отговорна и важна за обществото позиция!

Искаше ми след тази една година равносметката за дейността на моя приемник да бе различна. Да можех да го поздравя за постигнати резултати срещу престъпността, за подобряване на условията за работа на полицейските служители и повишаване на техния обществен авторитет.

Още с назначаването си служебният министър започна политическа разправа с професионалното ръководство на МВР. Достойни и дългогодишни служители бяха уволнявани в нарушение на закона или „премествани“ без никакви аргументи и целесъобразност. Системата бе разтърсена, дори и редовите служители трябваше да работят в среда на несигурност и непредсказуемост. Целта явно бе МВР да бъде превърнато в основен репресивен инструмент, което се доказа през следващите месеци.

Представители, координатори и дори обикновени симпатизанти на ГЕРБ бяха задържани или привиквани в полицейските управления – без никакво правно основание. Целта бе да бъдат сплашвани и да се ограничава гарантираното им от Конституцията право на политическа дейност и позиция. Въпреки ангажирането на целия властови ресурс срещу политическите опоненти, ние от ГЕРБ продължихме да се ползваме с високото доверие на гражданите.

Провалите във външната и вътрешната политика принудиха управляващата коалиция и правителството да се опитат да отклонят вниманието на българската общественост, като в грубо нарушение на Закона атакуват представителите на опозицията. Премиерът реши лично да стане „Кошаревски свидетел“ срещу лидера на опозицията Бойко Борисов, като разкаже на министъра на вътрешните работи и подчинените му разследващи полицаи какво е прочел в гугъл – неговия източник на информация срещу корупцията, и им нареди да арестуват Борисов и представители на опозицията „по неотложност“ през нощта. Впоследствие българският съд определи тези арести като незаконни. Министърът отново не се извини. Не го направи и началникът му.

След като бе служебен министър в два кабинета, след избор от Народното събрание моят приемник продължи да изпълнява длъжността вече като министър в редовно правителство. Очакванията ми бяха, че това вече би трябвало да го мотивира да прехвърли поне част от усилията от преследване на политическите опоненти в противодействие на престъпността и корупцията, разкриване на престъпления и създаване на една по-добра среда за сигурност. Не на последно място трябваше да се създадат по-добри условия и за пътна безопасност, където черната статистика показваше, че през годината на неговото управление на МВР близо 100 българи повече са загинали по пътищата спрямо предходната година. За съжаление нищо от това не се случи.

След конституирането на 46 Народно събрание, в качеството си на народен представител от област Кюстендил, поисках този въпрос да бъде напълно изяснен и отправих парламентарен въпрос до служебния министър на вътрешните работи. В отговора, който е публичен, стана ясно, че нищо от предходните твърдения на министъра не отговаря на фактите. Въпреки това, извинение от негова страна не последва.

Служебният министър на вътрешните работи си позволи да се намеси в предизборната кампания и лично, отправяйки клеветнически намеци по отношение на дейността ми като кандидат за народен представител от 10 МИР – Кюстендил. Бяха публично отправени твърдения в изявление за действията на МВР срещу купуването на гласове, че „един бивш министър на вътрешните работи в Кюстендил е обсъждал как да бъдат привлечени 15 000 македонци с българско гражданство“. Тъй като друг кандидат – бивш вътрешен министър от област Кюстендил нямаше, внушението, макар и ненаименувано, бе съвсем конкретно.