Кирил Петков пред МИА: Вместо декларации и политическо говорене, да запретнем ръкави и да работим заедно

  • 17 януари 2022 20:31

  • 1421
  • 6
Кирил Петков пред МИА: Вместо декларации и политическо говорене, да запретнем ръкави и да работим заедно
© Булфото (архив)
Слушай новината Слушай новината

Днес информационната агенция на Република Северна Македония МИА разпространи интервю с българския премиер Кирил ПетковКирил ПетковKирил Петков Петков е роден през 1980 г. Той е един от основатели на Центъра за Икономически в навечерието на утрешното му посещение в Скопие, съобщи БТА.

Всичко по темата:
Отношенията България - РС Македония 379

Ето цялото интервю:

Въпрос: Г-н Петков, благодаря ви за първото интервю за МИА, това е и първото премиерско интервю за македонските медии. Тези дни се навършиха 30 години, откакто България първа призна независимостта на Република Македония. След 30 години сега имаме една съвсем друга ситуация, какво се случи междувременно?

Кирил Петков: Първо искам да кажа, че съм много щастлив, че България беше първата страна, която призна Република Северна Македония и нейната независимост като независима държава и да, в тези 30 години аз лично бих се радвал да имахме още по-добър прогрес от това, което имаме, но сега нещата зависят от всички нас и се надявам, че вместо да се гледа къде са били грешките в последните 30 години, ще подходим с един конструктивен, диалогичен подход занапред, защото за мен добросъседството с Република Северна Македония е от огромна важност - за България, за Република Северна Македония и за целите Балкани. Наистина аз вярвам, че колкото повече работим заедно, колкото по-голяма свързаност имаме, колкото повече нашите хора общуват, правят бизнес, толкова по-добре.

Въпрос: Тази комуникация между гражданите, мисля, че изобщо не е спорна и тя, мисля, че не е била прекъсвана - постоянно ходим в София, идвате в Скопие, няма никакъв проблем, но какво наруши това доверие между хората, откъде толкова страх? Защо?

Кирил Петков: Това, което виждам като един проблем, което се е случвало, е, че не сме вършили достатъчно работа заедно, а само повече политиците са се изказвали и са давали от двете страни на границата някакви декларации, някакви приказки, а реално работата, която е трябвало да свършим, не сме я свършили. И каква е тя? Според мен не е нормално аз като премиер на България да трябва да летя, ако искам да използвам комерсиалните авиолинии, да летя през Виена, за да стигна до Скопие или до Истанбул - това просто е. . ., ако помислите, отиваме назад и напред - много по-нормално е да имахме вече такава авиолиния. Не е нормално да нямаме жп линия, която вече да движи търговския обмен между София и Скопие. Не е нормално да нямаме общ културен календар. Така че, вместо декларации и политическо говорене, сега е време да запретнем ръкави и да кажем - трябва да свършим много работа заедно. Трябва да го свършим с ясната идея, че само когато успеем реално да свършим тази работа, ние ще гарантираме истинско добросъседство, което ще се гарантира от самите наши народи, а не толкова от политиците, които са на деня в този момент.

Официалното посещение на премиера Кирил Петков в Република Северна Македония ще бъде на 18 януари

Въпрос: Политиците, както казвате, гледат само своята собствена изгода, за мен гледайки отстрани, от Македония, бе неразбираемо да кажем, че българският президент Радев свиква Съвет за сигурност, не знам дали имаше Съвет за сигурност за пандемията, за руско-украинските отношения, за дистанционната работа. . . защото се получава впечатлението, че Македония е най-силното нещо, което може да наруши сигурността на България, а все пак сме съюзници в НАТО?

Кирил Петков: Аз по принцип не искам да влизам в коментари на. . ., аз съм сигурен всъщност, че всички отговорни политици, включително и президентът Радев, всъщност в крайна сметка целят добросъседство. Въпросът е как това да се постигне по най-истинския и най-възможния начин. Моят подход е малко по-различен, както виждате, аз изчаках, изчаквам Димитър Ковачевски да влезе в своята нова роля и не се бавя нито ден, преди да дойда на посещение в Република Северна Македония и с този акт аз да отида при него - искам да покажа две неща: нали първо ни е ред, но второ, че оттук нататък диалогът, комуникацията, свързаността не трябва да бъде толкова фрагментирана. Ние трябва непрекъснато да общуваме, да напредваме, а моята надежда е в следващите месеци, реално и това се опитвам да договоря в нашето посещение като дойда, е да направим тези пет работни групи, но тези пет работни групи и те са икономика, култура, инфраструктура, евроинтеграция, история - не искам просто едни политици да идват и да си говорят. Искам, когато говорим за икономика - да видим всички наши фирми, които искат и имат интерес за Република Северна Македония, всичките фирми от ваша страна, които имат интерес в България, да ги съберем. В тази среща политици не трябват, в тази среща трябват хора, които искат да работят, да правят бизнес заедно. След това да срещнем нашите министри за инфраструктурата и ако наредим тези пет групи да се срещат по един път на месец, да ги наредим всяка седмица да има една група да се среща, различна група, реално ние ще направим една програма от ежеседмични срещи, които да напредват по всичките тези въпроси, които 30 години явно до този момент не сме успели да решим.

Въпрос: Това означава, че тези групи, комисии, няма да приличат на онова, което се случваше с историческата комисия - ще стигнем донякъде, ще стоим, а напротив - това ще бъде друга динамика, тъй като македонските политици Ковачевски и Маричич казват, че това ще бъде нещо много по-различно и много по-динамично?

Кирил Петков: Много по-динамично с реални резултати. Аз примерно искам да видя още в първите няколко срещи да пуснем авиолиния да лети между София и Скопие - в смисъл, не искам да напиша: аз обещавам, че един ден ще пусна линия, искам да се кача на самолета и да мога да летя от София до Скопие. Не искам да говорим - декларирам, че един ден ще има. . . Искам да знам какъв е проектът, колко бързо може да се случи, че примерно влаковата линия да се случи София - Скопие. Да си направим точни календари кога да се случи. Това, което видях между другото и съм много обнадежден е - Димитър Ковачевски, като говорихме по телефона, той звучи също много практичен. В нашия разговор той беше. . . имахме много добър и хубав разговор и той звучеше, че трябва да свършим тази работа. И идвайки той, този човек - доколкото знам и от бизнеса преди това, нали е имал доста опит, ние искаме резултати. Това с декларациите и обещанията трябва да е зад нас, оттук нататък броим резултатите, които свършваме заедно.

Въпрос: С оглед на това, че много пъти е имало декларативни изявления, можем, искаме трябва, и малко недоверие, тъй като такъв е досега добросъседският климат, това доведе до разтягане на сроковете. Това може да се разглежда и позитивно, може да е и по-малко от шест месеца, може да е повече от шест месеца. Какво означава срокът, за колко можем?

Кирил Петков: Всъщност можем за времето, за което си свършим работата. Аз това искам да кажа - значи, ако сега кажем един срок 6 месеца, почваме същите декларации - не, трябва да видим какви са въпросите, как ги решаваме. . . срокът зависи само и единствено от готовността всяка една от страните да си подаде ръка и да си свършим заедно работата. Така че аз това се надявам да видя. И сега има казуси, по които, да, нали. . . има неща, които са много ясни - в смисъл, аз не мисля, че има човек в Република Северна Македония или в България, който да не мисли, че е добре да имаме влакова линия между двете държави. Те са лесните неща, но са важни. Аз съм сигурен, че много от бизнесмените, като се срещнат, единственото, което ще гледат, е как техните пазари да пораснат или откъде да вземат най-добрия доставчик. Сега има някои казуси, на които трябва да обърнем малко повече внимание, които са по-чувствителни във връзка с нали. . ., примерно това, което и Консултативният съвет каза за правата на българите в Македония, те са теми, които са малко с повишена трудност, ние трябва да ги адресираме. Аз мисля, че един приятелски конструктивен подход трябва да може да решава и лесните, и по-трудните теми. Но затова най-важното е да си имаме доверие и това доверие се надявам да го изградим и то да го изградим пак не с едно идване, с тази работа, която правим заедно.

Въпрос: Осъзнаваме, че има трудни и лесни въпроси, абсолютно сме съгласни, но доколко тези "трудни въпроси" са наистина трудни, доколко тези "трудни въпроси" са някакво отстъпление или връщане на процеса назад, тъй като има и лесни, и трудни. Да, с компромис се решават много въпроси, но дали те не са някаква "форма", за да стоим на място, или наистина са трудни въпроси ?

Кирил Петков: Аз мисля, че с конструктивен диалог всички тези въпроси са решими. Аз не мисля, че имаме нерешим въпрос. Единственото, което трябва да направим, е това доверие между нашите правителства трябва да се изгради и другото е да вкараме по-големия контекст, по-големият контекст е колко всъщност можем да спечелим и Република Северна Македония, и България от тази обща работа. Така че, когато го сложим в контекста, защото ако говорим само за трудните проблеми и забравяме за всичко друго, някак си всички се наострят и всички се нагласят, че леле, какъв голям проблем. Но когато говорим колко общо имаме да спечелим от едно добросъседство, тогава вече тези проблеми, които изглеждат ужким трудни, много трудни, всъщност тяхното място в общите отношения става по-малко.

Въпрос: Със сигурност. Неотдавна говорих с някои македонски лидери в същия контекст и техните изявления бяха, че има много деструктивни сили, които влияят на процесите. Опитахме се да дефинираме дали те са отвътре или отвън, на коя страна са. . . Просто блокират процесите и ако добавим коалиционните капацитети и на българското правителство, и на македонското правителство, след това политическите дивиденти, които всички се опитват да получат от този пакет. . . Ще има ли сила да отидем в насоката, която казвате, че е: хайде да видим хубавите неща?

Кирил Петков: Аз се надявам, че всъщност толкова много имаме да спечелим заедно от това добросъседство, че дори отделни групи от хора и в двете страни, които мислят, че това добросъседство не е добре за тях - политически, някакви други причини. . ., ако ги качим в целия контекст, те се надявам да станат малък глас в общата идея, че трябва да работим заедно. И има неща, които са чисто. . ., аз мисля, че даже и трудните въпроси, ако ги погледнем по най-разумния начин - примерно аз съм сигурен, че никой в България, никой в Република Северна Македония не мисли, че примерно дискриминацията или езикът на омразата е нещо хубаво. Никой не може да го мисли. И така, ако успеем да дефинираме точно какви са тези проблеми и откъде идват, тогава техните решения стават по-лесни. Другото, което мисля, че и двете страни имаме като проблем и аз мисля, че ще можем да помогнем от нашия опит в евроинтеграцията и за Република Северна Македония, примерно знаете моето правителство влезе с идеята за нулева корупция. Значи, ние трябва да изчистим, аз вярвам и в България, и в Република Северна Македония, оказва се, че не е локален проблем. Ние трябва да изчистим тази. . . всички, които печелят на гърбовете на нашите народи. Защото има една група малко хора, които през корупция печелят за сметка на всички останали. И аз мисля, че част от деструктивните елементи, които са свързани, дори подават под въпрос дали е добре или не е добре добросъседство между двете страни, много от тези същите групи са свързани с вътрешната корупция в страните. И си мисля, че ако ние заедно успеем да кажем "не" на корупцията, "не" на дискриминацията, "не" на неспазването на човешките права - "да" на добросъседството, "да" на общите връзки, "да" на общата икономика и ги сложим в тези рамки, диалогът ще бъде много по-бърз и хората, които са ни избрали на тези позиции, ще ни разберат много по-добре. Така че ако това успеем да го направим заедно, аз мисля, че и за двете ни страни ще е много ползотворно и е нещо, което. . . Честно да ви кажа ме обиди едно време - преди няколко години бях в Харвард - моя университет, и един от професорите по икономика говореше за Централна Америка и вика: в Централна Америка, там едни от страните имат елемента на балканизация. И аз викам: що е това балканизация и той вика - ми това е икономическият термин за дискоординация - когато две групи близки страни не се координират добре. Ей, хвана ме срам. Викам си не може нашия район, нашите Балкани да ги дават за пример за дискоординация. И то даже думичката, която я използват в Харвард, да е с името на Балканите. Така че време е да сменим какво означава балканизация. Бих се надявал след някакво време, като се каже за балканизация - се говори за смяна на начина как едни страни могат да започнат да работят заедно. И това като цяло, ако помислим - Балканите са 65 милиона човека, това ти е една Франция. Представете си, ако имаме отворени пазари, работим заедно, уважаваме се, има нулева дискриминация, махнали сме корупцията - как Балканите биха изглеждали. Имаме толкова много работа и толкова много можем да спечелим от една такава визия, че просто е време да запретваме ръкави и да почваме да действаме.

Въпрос: В този контекст са и онези девет милиарда евро, които би трябвало да дойдат от ЕС за интеграция на Балканите, а не за дезинтеграция. Какво би означавало това, тази инвестиция за Балканите като цяло?

Кирил Петков: Аз мисля, че това е другото, което е факт. Ние имаме всички предпоставки да сме богат район, ама наистина богат район. Близко сме до най-големия пазар на света - европейския пазар, имаме достъп до умни хора. Аз вярвам, че и хората на Балканите, има много умни хора, не случайно сме добри по математика, по физика, имаме плодородна земя на Балканите, имаме добро място за туризъм, но защо, по дяволите, сме на едно от най-ниските нива в Европа като икономическо развитие. Ами, точно две неща - единият ни проблем е, че на Балканите корупцията е нещо, което някак си е допустимо и всички едва ли не казваме: "това е част от региона". Другият проблем е, че не се координираме достатъчно на Балканите.

Въпрос: Може би заради това, ако можем най-общо да дефинираме балканските избиратели, те обикновено винаги гласуват "против", а не "за", защото са против елита, няма значение кой друг ще дойде, само да не са тези?

Кирил Петков: Да, и това е вярно, а всъщност много интересно е - едно проучване гледах, където в ЕС питат хората колко си самокритичен и колко си критичен към всички останали. И във Финландия беше номер 1, където са най-самокритични и най-малко критични към всички останали. Тука при нас, на нашия район, сме много критични към сите останали, както вие викате, а сме най-малко самокритични. И всъщност, за да направим промяната, всеки един от нас трябва да започне да бъде самокритичен преди да бъде по-критичен към останалите. Така че надявам се този тип подход ще може да го използваме в нашите разговори сега, да сме сигурни, че всеки един от нас си е направил първо домашното, преди да сочи с пръст към другия и да каже - защо ти не направи това? Така че, надявам се, че ще имаме този конструктивен диалог. Аз вярвам, че Балканите имат много по-голям потенциал, а пък между нашите две страни още повече.

Въпрос: Имаме например газификация, енергийни пакети (. . .), защо този целият пакет не мине през Струмица, само на няколко километра от Петрич?

Кирил Петков: Да, точно така. Ами фактът, че си говорим в момента и се разбираме, без да трябва да има преводач между нас? Ами, факт е, че сигурно вкусовете и интересите на хората са ни много общи. Имаме, вие знаете един от нашите депутати е Христо Петров - той е рапър, той казва: ами, аз с моя колега от Република Северна Македония може да направим общ концерт, много се уважаваме. Смисъл, на всякакви нива предпоставките са да има голямо добросъседство. Сега въпросът е и политиците да си свършат работата.

Въпрос: Как?

Кирил Петков: И това ще го направим. Като се започне от работните групи, през диалог по основните неща с директен фокус върху реалните резултати.

Въпрос: Има ли натиск върху България, защото има твърдения, че "България не е толкова против и може би използва момента, но някои европейски страни се крият зад разширяването на Балканите". От друга страна казват: "Не, България единствено и само тя е тази, която спира тези процеси, никой друг". Албания, да кажем, целия този пакет, Рама каза, че "за шест месеца, ако не бъде решен, ще отидем сами". Днес имаме послание от САЩ, че няма да е възможно това да се случва отделно и че ще трябва да вървим заедно, както и всички усилия, които се полагат, френското председателство на ЕС, Макрон ... цялата тази атмосфера, ще помогне ли или ще попречи? Дали това е натиск или наистина е отговор на всичко, което се случва?

Петков поздрави Димитър Ковачевски за новото правителство на РСМ

Кирил Петков: Аз това, което вярвам, е, че в крайна сметка, независимо кои други сили и кои други държави имат интерес за едно или друго нещо да се случи, опира до нас си. Истината е, че ние сме си съседи, нашите отношения си зависят от нас. Аз лично знам, аз съм сигурен, че и при вас, и Димитър Ковачевски, независимо кой какво говори, всеки един от нас има собствената си отговорност да се свърши тази работа. С други думи, за мен лично няма значение кой ще ми вдигне телефона и ще ми каже направи това, направи онова. За мен е важно да сме сигурни, че правим правилните неща по правилния начин и да, светът е глобален, има най-различни интереси, но мисля, че и това е другото нещо на Балканите - ние трябва да си кажем, абе нашата съдба си зависи от нас. Не трябва все да обвиняваме или да чакаме, или някой да ни спаси, или някой да ни помогне. Стига толкова с това. Трябва ние да си свършим работата. Това го говоря и за България, като говорим примерно за корупцията. Едно време чакахме какво ще каже Европа, ама какво означава какво ще каже Европа? Ние трябва да спрем корупцията заради българските граждани, не защото някакъв доклад в Европа ще се напише. Даже имахме много интересен разговор - сега имаме едни големи средства по програмата за възстановяване и си говоря с Европейската комисия и те казват - част от скоростта, с която ви отпускаме парите, ще бъде функция на колко бързо ще направите прогрес срещу корупцията в България. И аз се усмихнах и казах - вижте, целият пакет от ЕС по този план е 10% от нашата икономика. Аз трябва да се справя с корупцията не за тези 10%, аз трябва да се справя за 100-те процента. И за външната политика е така - вярвам, че всякакви интереси има, обаче отговорността си е наша - трябва да си свършим работата.

Въпрос: С какво послание ще отидете, ще отнесете ли документ на Ковачевски? В Македония много се спекулира, че има някакъв анекс-споразумение, някакво споразумение във връзка със съществуващото.

Кирил Петков: Не, не, отивам просто с конструктивен тон, с готовност да почнем да работим заедно. Нямам документ приготвен, нещо, защото всичките тези документи нямат смисъл, ако не им дадем истинска мотивация, че трябва да свършим работата. Аз предлагам документите да ги оставим като втори, след като първата част почнем (. . .) да има нещо, за което да напишем следващия документ, защото иначе опасността е пишем едни документи и после какво от това. Така че тука задачката е да направим програма, да направим групите, да започнем диалога, да имаме чувството, че си имаме доверие, че от двете страни има добронамереност и да си поставим целите, които искаме да постигнем за максимално кратък период.

Въпрос: Близо ли е еврозоната до България?

Кирил Петков: Надявам се, че ще влезем 2024 година - това нашето правителство си го е заложило като цел. Нещото, което трябва да направим, е да комуникираме с българския народ, да не се страхуват от тази промяна, да разберат какво всъщност означава, защото това, което виждам ето сега за ваксините, и за еврозоната - има групи от хора, които използват страховете на нормалните хора, за да правят политически движения. Има хора, които казват: "Не, това е най-ужасното нещо да се влезе в еврото". Има хора, които казват: "Не трябва да се ваксинираш". А то е и добре за България да бъде е част от еврото, и е добре да качим нивото на ваксинация. Така че въпросът обаче това не може да се казва просто добре - трябва да се комуникира защо. Хората трябва да разберат и това е другата голяма сила в нашите диалози - ние трябва преди всичко да убедим и двата си народа колко е важно да имаме добросъседство, защото да не допускаме тези отделни групи от хора да правят програмата за всички ни, които са против. Така, че и ако фокусираме върху тези рамки - добросъседство, права на човека, липса на дискриминация, икономическо развитие, компромис и диалогичност, когато говорим за история - тогава ще напреднем бързо.

Въпрос: Не случайно започнах интервюто с тези 30 години, така че да видим сега какво ще стане след 30 години. Очевидно за тези 30 години не е свършено много, тоест нищо не е направено и точно в този контекст ми беше въпросът. Ако сега пак забуксуваме, ето имаме комисия, тази комисия ще бъде оценена от някой друг, а след това ще оценява някой трети, напредък ли е, регрес ли е... тогава мисля, че ще ни трябват още 30 години. Разблокирането на целия процес, началото на преговорите и откритото преодоляване на различията, мисля, че това е посоката, в която трябва да се движим.

Кирил Петков: Светът се движи прекалено бързо, за да губим периоди по 30 години. Нито Република Северна Македония, нито България можем да си позволим да губим такива периоди. Със съжаление - наистина. Истината е, че сме ги загубили. Големи пропуски имаме в последните 30 години. Не само външнополитически, и вътрешнополитически. Много неща е можело да се направят по-добре. Хубаво е след някоя друга година, когато погледнем назад, когато ние сме отговаряли, да си кажем: ей, направихме промяна.

Очаквайте на живо в Novini.bg и на страницата ни във Фейсбук всичко най-интересно от посещението на премиера Петков в Република Северна Македония!

Филип Епитропов
1421 6

Свързани новини

Коментари 6

Добави коментар
Тошко.

2022.01.18 | 07:26

6
и като чуха оня денъ да се протестира отвънка, дупетатите се изнизаха от задния входъ начело с ПъПъ. Останаха няколко жени от партия Въз....не, опитващи се да разчистят затрупаните врати с маси и столове. Аааахахахаааапхппаааапахахаййпюпюпюпюпйпйпйпйпйхййххахахахахйхйййййааааааааааааааааа.
Прост Кирчо

2022.01.18 | 06:15

5
Не съм работил никога, но много обичам да давам акъл на глупаците как да запретнат ръкави :)))
Гост

2022.01.17 | 21:05

1
Лъжеца защо нищо не казва за рушенето на Българските паметници иза репресиите срещи Българските граждаи в с македония или не го интересува?
киро къде

2022.01.18 | 02:21

4
на майната си тръгнал,те още правителство нямат,с кого ще преговаряш
Кирчооо кирчоо

2022.01.18 | 00:15

3
Кирчо оправи България първо после ходи у Македония. Губиш времето на избирателите само. Президента да се качва на Спартана и да ходи да говори в чужбина. Премиера да си седи у дома и да гради икономика ако може.
Гост

2022.01.17 | 21:05

2
Лъжеца защо нищо не казва за рушенето на Българските паметници иза репресиите срещи Българските граждаи в с македония или не го интересува?

Добави коментар

Свързани видеа

Водещи новини