„Тази страна се нуждае от действия, при това незабавни“

Тази страна се нуждае от действия, при това незабавни. С тези думи Франклин Делано Рузвелт се обръща към нацията по време на инаугурацията си през далечната 1933 г., за да вдъхнови САЩ да се борят за всичко изградено до тук и да надграждат в бъдещото. Това е президентът, който ще изведе страната през две големи кризи, а за речта му ще се говори години напред. И има защо.

В САЩ политиката е професия. За политическия пост се подготвяш с години. А ако не си толкова подготвен или си излизаш от друга сфера на обществения живот, както в случая с Доналд Тръмп, то имаш голям екип от съветници, PR експерти и прочие. И в САЩ много държат на ораторството. И то се учи в училище. В Белия дом си има хора, които се занимават специално с речите на президентите. Така всяка една реч заживява собствен живот. И все са им хубави на американските президенти тия речи. И все има какво да ти направи впечатление, да те накара да се замислиш.

Речите на Барак Обама и Джо Байдън също разкриват много хъс, борба и непримиримост.                                                          Снима: Getty Images 

В тях има назоваване на проблемите, очертаване на решенията, визия за развитие, винаги има добра дума за американския народ, има директно обръщение към хората - „My fellow Americans“. Дори през екрана, има говорене „очи в очи“.

Фразата "Да направим Америка отново велика" пък и се използва от няколко политически лидери, сред които Рейгън и Тръмп. 

Далеч в нашата история може да намерим примери за велики речи. Ако някой ви попита, сигурно ще се сетите веднага за посланията на Васил Левски. 

От съвременната политика обаче – това е все по-трудно.

Днес всяка политическа реч се слуша с нетърпение. Често пъти не се разбира истинската цел, липсва усещането за спокойствие, за конкретност. В повечето случаи изказването е разпокъсано, твърде емоционално, импровизирано и граматически неправилно. Да се чудиш какво иска да ти каже „лирическият герой“. И простете за препратката, но както се пее в една хип-хоп песен "Много думи, пък не каза нищо". 

И в крайна сметка или нищо не се разбира, или разбраното е оскъдно, а интерпретациите могат да доведат до съвсем грешни заключения.

А в създалата се ситуация – два парламентарни избора в рамките на 2 месеца, предстоящ президентски вот, разместване на политическите пластове, икономически и социални предизвикателства, външнополитически застой и COVID-19 – политиците са длъжни да излязат пред хората и да бъдат ясни, точни и конкретни: "Това ще правя, с тези хора и с тези очаквани резултати".

Вие чувате ли нещо конкретно? Аз нищо! 

С коментар за Северна Македония ще запомним първата медийна изява на кандидат-премиера.                                                                      Снимка: Булфото 

Най-голям дефицит се усеща в партията, която трябваше да преведе страната през промяната, която обещаваше промяна, на която й гласуваха доверие точно 657 829 души – „Има такъв народ“. И изказванията на лидерите й са такива - необоздани и с емоция. Както се шегуват в целото фейсбук пространство след Бойко Борисов: "Пак ли някой ще ми се кара от телевизора?". 

И критика нямаше да има, ако те самите не си кичиха медала, че са точни и искрени към българските граждани и ясно заявяват целите. 

Такива аз не виждам – но има време, да почакаме. А и нали пък и не бива да се притесняваме, както заявяват от ИТН – какъв е проблемът да има нови избори...

Слави Трифонов: "Не се показвам, защото изпитвам невъобразимо облекчение да не се показвам".                                                                  Кадър: Фейсбук 

Фейсбук включвания на живо, отговори на предварително избрани въпрос, политически нападки, избягване на политическата последователност, гръмки обещания, после завой на 180 градуса... Въобще ситуацията е говорене на килограм.

Критика може да се отправи и към лидерите на останалите политически сили, но там поне може да открием по-ясно какво се иска и цели.

Малко по-конструктивно върви например работата на 46-ия парламент, за сметка на предишния. Там сме свидетели на декларации и изказвания в кулоарите. Активността е голяма, но пак цялостната визия липсва.

Но да се върнем обратно години назад зад Океана. Да си пропомним още един призив на Рузвелт, който не е лошо да имат предвид нашите политици, виждащи себе си като носители на промяната.

„Несъмнено сега е времето да говорим истината, цялата истина, откровено и смело“, подчертава американският президент през 1933 г.

И не пропуска да окуражи: „Тази велика нация ще устои на превратностите, както е устроявала в миналото, ще се възроди и ще процъфти“.

Франклин Д. Рузвелт. Снимка: whitehouse.gov

Е, специално изказването от такова естество, никак няма да се приеме като „напудрено“ или „популистко“. Не! Защото в създалата се безпътица българите имат нужда да си припомнят, че нищо не е загубено, че нещата не са така зле, че има кой да покаже пътя и да работи с твърдост и упоритост.

Но тук въпросът е – има ли Кой да е този Някой?

Въобще "Кога ще ги стигнем американците", ако перефразираме великия Тодор Колев. Колега ми напомни да спомена и за речта на Ейбрахам Линкълн от 1863 г. на Националното войнишко гробище в Гетисбърг, Пенсилвания, по време на Американската гражданска война, която завършва с думите:

"...че тази нация, благословена от Бога, ще изживее ново възраждане на свободата, а управлението на народа, от народа, за народа няма да изчезне от лицето на Земята".

*В материала са използвани цитати от книгата "Речите, които промениха историята", Издателство Хермес

Последвайте канала на