Политолог: Атаките на управляващите срещу Радев му пречат да пожъне ръкопляскания

Г-н Попиванов, какъв знак даде президентът Румен Радев с консултациите за изборите? Не беше ли редно преди извънпарламентарните партии да отправи покана към парламентарни такива?

На фона на COVID-19 и финансовите проблеми, задълбочаването на тревожността, за която алармират специалистите, кое ще бъде решаващо за българите, преди да отидат до урните?

Дали има смисъл да се гласува, или надеждата за положителна промяна е имагинерна - това ще бъде решаващото. Аз съм скептик по отношение на прогнозите за фрагментиран парламент и на анализите за потенциалните управленски формати в него.

Доц. Борис Попиванов. Кадър: Nova

Коментар за актуалните политически теми потърсихме от политолога и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" доц. Борис Попиванов.

Но Радев трябва да избере някакъв ден и да спре да преговаря. Иначе спира да излъчва увереност и се води по дневния ред и пиара на опонентите си.

"Воля" нито за миг не се спираше, преди да подкрепи всички важни решения на мнозинството. Обединените патриоти дори забравиха да заплашват с напускане на коалицията, а според медиите най-голямата дилема пред тях е дали да се явят самостоятелно, или да се закачат за буксира на ГЕРБ. На ДПС самият Ердоган им подсказа кой е предпочитаният за него партньор в България. Колкото до най-категоричната опозиция, БСП, от началото на годината сме свидетели на кампания, активно поощрявана лично от Борисов, че те се готвят да влязат в управлението със самия него. Ето по такъв начин изчезва всякакво доверие в наличието на алтернатива. Предстои да видим доколко ефективно ще бъде това.

ГЕРБ демонстрира самочувствие, изтъкват, че социологическите агенции й дават преднина, че са готови за избори. Премиерът Бойко Борисов поястонно напомня какво е свършено и какво се прави в момента. Допускате ли, че активната роля на ГЕРБ в политическия и обществен живот ще заглуши нейните опоненти?

На фона на COVID-19 България се готви за предстоящи парламентарни избори. По всичко изглежда пък, че нервите на всички политически играчи са опънати. Валят обвинения от страна на "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2, като примирие между президент и премиер е окончателно невъзможно. Институциите пък ще трябва да се борят с всеобщото недоверие на хората. Докъде ще стигнем и възможно ли е да затънем в дълбока политическа криза след пролетта?

Големите медии, които изпитваха известни колебания по време на летните протести, все по-активно заемат страната на ГЕРБ. Същото важи и за големите работодатели. А и за повечето партии. На Христо Иванов не спряха да му напомнят злощастната фраза, че накрая може да управлява и с ГЕРБ.

Според мен президентът влезе в капана да се обяснява и оправдава за своите действия. Конституционното правомощие да определи датата за изборите е негово. Атаките, на които е подложен от управляващите, го лишават от всякакъв шанс да пожъне ръкопляскания. Която и дата да посочи, щеше да бъде заклеймен. Той първоначално предпочете първата възможна дата и в това има политически смисъл - желанието на недоволните от властта българи още от лятото на м.г. беше изборите да бъдат час по-скоро. Разбира се, по-късна дата също има политическа логика - избирателите да могат да осмислят всички негативни социални и икономически последици от неубедителната стратегия на мнозинството в ковид-кризата.

Ясно, че такава е целта на пропагандата на управляващите. Всекидневно те ни внушават едно и също - че се работи, макар и с грешки, но постоянно; че само те удържат стабилността и пречат на държавата "да се счупи"; че без тях не можем да мислим за никаква устойчива конфигурация.