НС отпусна повече пари за българското кино

Да бъде увеличено финансирането на националното филмопроизводство, отделено подпомагането на фестивали и културни прояви в самостоятелна схема и създадена нова схема за възстановяване на разходи, гласува парламентът с приети на първо четене промени в Закона за филмовата индустрия, внесени от Министерския съвет. "За" бяха 116 депутати, без нито един "против", деветима се въздържаха.

Целта е стимулиране на инвестиции в сектора. Увеличава се и броят на филмите, променя се дефиницията за изчисляване на средностатистическия бюджет. Финансовата оценка на проектите ще бъде извършвана от служители от състава на Националния филмов център.С цел оптимизация на дейността се предлага да се премахне финансовата комисия, срещу което възразиха и от ГЕРБ, и от БСП.

Заложено е годишният размер на държавната помощ за производство на филми /при спазване изискванията и сроковете на регламент на ЕС/ да не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година - съответно на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация.

Парламентът обсъжда промените в Закона за филмовата индустрия

Предлага се въвеждането на схема за държавна помощ за възстановяване на разходи или т. нар. стимули. Признатите ефекти от въвеждането на стимулите са икономически, културни, социални придобивки и други, изразяващи се във висока добавена стойност, работни места, повишаване на квалификацията на кадри в различни сектори на икономиката, свързани с производството на филми, културен туризъм и национално брандиране, се казва в мотивите.

С промените съставите на Националните художествени комисии се намаляват от девет на седем души, а мандатът им се съкращава от една година на шест месеца. С оглед регламентиране на схеми за държавна помощ се създават две нови комисии - за оценка на проекти за възстановяване на разходи и за фестивали и културни прояви.Всяка от тях се предвижда да е от петима членове като и двете включват по двама външни експерти, а останалите са служители на Националния филмов център и на Министерството на културата.

Съставите на Националната комисия за категоризация на филми се намаляват от осем на пет, а членовете от седем на петима за всеки състав. Председателят на комисията по култура Вежди Рашидов отбеляза, че между двете четения ще бъдат направени корекции и допълнения в текстовете. Има конфликт на интереси този, който дава парите, да ги и контролира - така той обясни защо се предлага премахването на финансовата комисия.Освен контрола държавата трябва да се интересува къде отиват държавните пари, коментира той. Искам българското кино да печели в Кан, Венеция, затова, когато говорим за много пари, милиони, длъжни сме да видим как се харчат, парите да отиват за качество, посочи Рашидов. По думите му е много важно българските продукции да не чакат държавата да ги финансира, а те да носят пари допълнително, това е и ролята на продуцента.

Евгени Будинов /ГЕРБ/ обърна внимание, че повече от 15 години законът не е променян. Можем да направим крачка във филмовата индустрия и да я приближим до европейската, отбеляза депутатът. Той подчерта, че са важни данъчните облекчения, предложени в проекта. Важно е да се обединим без партийни пристрастия, за да направим този закон по-добър и да помогнем на българската киноиндустрия, призова той. Законопроектът не е съвършен, от него са извадени художествената и финансовата комисия, които трябва да бъдат върнати обратно, добави Будинов.

Нона Йотова от левицата отбеляза, че промените са по-скоро козметични. Тя също не одобрява изваждането на финансовата комисия.

Последвайте канала на