Иван Костов: Страната е на ръба на безпомощност на институциите да се справят с кризата

Не може хора, които не могат да четат числа и статистики, да управляват кризата, заяви още Костов.

"Сега си давам сметка, че усилията ми да се включа са били безсмислени, песимист съм и за ефекта от това интервю", каза Костов и припомни, че е дал 10 интервюта в периода след началото на епидемията.

Предупрежденията ми не бяха чути. С тези думи коментира пред БНР здравната криза в страната Иван Костов, премиер на България в периода 1997 – 2001 година. Той подчерта, че е дал оценка и прогноза още на 1 август, която е давала възможност в срок от три месеца да се направи подготовка да се посрещне втората вълна на пандемичната криза, която по думите му е много по-сериозна от първата.

Държавата не трябва да допуска хората да се заразяват на работните си места, подчерта той: "Кой каза кои професии се защитават приоритетно. Как защитаваме най-поразените - защо няма регистър на хората, които са най-уязвими от инфекцията и ще дадат най-много жертви".

Иван Костов определи като некачествена статистиката, по която ежедневно се обявяват данните за заразени те с COVID-19: "На нея не може много да се разчита. Не става за управление. В нея не се обявяват хората, които са се възстановили, които вкъщи са се излекували. По статистиката излиза, че у нас хората боледуват средно по 1 месец, това не може да е така".

По думите на Костов страна е на ръба на безпомощност на институциите да се справят с една здравна криза: "Тази криза изискваше да се положи огромен труд - още от февруари месец насам, за да се прекара страната по една пътечка между хуманитарна и здравна криза. Това време беше пропуснато от властите. Сега се действа със средства, които подсказват, че е паническа реакцията".

Според него хората, които са компетентни и експерти не са начело на институциите, които трябва да овладеят кризата: "Защо главният здравен инспектор, който каза, че не знае какво да се прави, стои на поста, да даде възможност там да застане друг, който знае. Това се отнася не само за тях, огромната работа трябваше да се свърши, започвайки от министъра на труда и социалната политика и завършвайки с министъра на спорта. Всички трябваше да свършат огромни неща, а не ги свършиха".