Алфа Рисърч: Ако изборите бяха днес - ГЕРБ остава първа политическа сила, 6 партии влизат в НС

Ако диагнозата на сегашната ситуация с доминиращата опасна тенденция към делегитимиране на институциите е ясно видима, то изходът от нея остава твърде неясен. При 66% подкрепа за протестите, само 44% настояват за незабавна оставка на кабинета и бързи предсрочни избори. Общо 56% са за редовни избори, като от тях 31% смятат, че правителството трябва да продължи работата си до произвеждането им, а 25% са за експертен кабинет, който да довърши мандата.

Ако изборите бяха днес, с най-голяма вероятност бихме имали 6 партиен парламент, който предвид позициите и (не)съвместимостите между основни политически сили би бил изправен пред сериозни трудности да излъчи правителство. Трябва да се отбележи и това, че 10.1% от твърдо решилите да гласуват все още избират кого да подкрепят, което може да пренареди редица позиции в реална ситуация на вот. Две са основите предизвикателства в развоя на обществените нагласи пред изборите, независимо дали редовни или предсрочни – първо, дали ще израсне силна дясна модернизационна алтернатива на ГЕРБ и второ, дали новите партийни проекти ще запазят притегателността си, когато представят новите си лица и програми.

Двете основни характеристики на обществените нагласи към края на септември – сериозен спад на доверието към управляващите и неяснота относно изхода от политическата криза, оказват пряко отражение върху електоралните нагласи. Сред твърдо решилите да гласуват, ГЕРБ и БСП сближават позиции, като ГЕРБ продължава да води с 0.9% пред левицата (20.5% срещу 19.6%). Анализът показва, че парадоксалното на пръв поглед удържане на позиции от ГЕРБ се дължи на два основни фактора – ре-мобилизацията на твърдото ядро и на слабото преминаване на негови избиратели към конкурентни партии вдясно.

Като цяло, традиционните играчи в политическото поле са засенчени по персонален рейтинг от други две популярни фигури, стартирали неотдавна нови политически проекти – Слави Трифонов (36% доверие:26.8% недоверие) и Мая Манолова (32.9%:33.7%). Коренно различна е ситуацията при лидера на третия нов проект, Цветан Цветанов, който към момента на лансирането на „Републиканците“ стартира с 3% лично одобрение.

Около две трети от пълнолетните българи (66.2%) продължават да изразяват принципна подкрепа за протестите в страната, въпреки резервите към техния състав и изразни средства. Наблюдава се обаче интересна тенденция спрямо първоначално регистрираните през юли данни – намалява категоричната подкрепа за тях в София, а се увеличава тази в по-малките населени места. Изследването показва, че отделните социални групи проецират върху протеста своите собствени проблеми и очаквания, което му дава по-широк прочит и отзвук от ангажираността на непосредствените участници в него.

Основната политическа линия на конфронтация от началото на протестите „президент- премиер“ води до ръст на недоверието и към двете основни институционални фигури. Загубите обаче са много по-съществени за Б. Борисов, отколкото за Р. Радев. Президентът Радев бележи слаб спад на положителните оценки (с 1.6%), критичните нарастват по-силно (с 6 процентни пункта), но със съотношение 42% одобрение : 28.6% неодобрение той запазва позитивен баланс в личния си рейтинг. Премиерът Б.Борисов губи нови три пункта доверие спрямо юли, а недоверието също нараства с 6% . С 20.3% одобрение, рейтингът му е близо до нивата на К.Нинова (19.8%). Непосредствено след тях се нарежда лидерът на „Демократична България” Христо Иванов (15.5%). От коалиционните партньори на ГЕРБ относително най-високи са оценките за Кр.Каракачанов (12.1%), но и при него, както при всички лидери от този спектър, е налице прогресивен спад в доверието.

Протестите започнаха със силна модернизационна заявка, но в хода им най-силен тласък получи протестният ляво-популистки вот, отливащ се към поредните „нови“ проекти. Точно поради този ефект, „Има такъв народ“ на Сл. Трифонов продължава да бъде трета политическа сила (с 14.9% подкрепа от гласуващите), но с известен спад в мобилизацията за гласуване сред неговите привърженици. „Демократична България” запазва сериозния скок в подкрепата си от началото на протестите, но за момента без по-високо натрупване (9.4% от гласуващите). Така, тя дели 4то-5то място с ДПС, което също бележи вътрешна мобилизация и достига 9.9% вот. Бонусът, който новите протестни проекти получиха от масовите демонстрации, личи и в ръста на „Изправи се.бг” на М.Манолова (до 4.6% от гласуващите.) Като най-сериозни губещи се очертават Обединени патриоти (3.8%) и Воля (0.3%), които засега остават под чертата.

Протестите, сблъсъкът между институциите и засиленият медиен фокус върху корупцията увеличават ерозията на доверието към управляващите. Одобрението към правителството се установява на критичните 12.8%, а към парламента спада до 7.6%, при над 60% недоверие. Главният прокурор Иван Гешев, който зае поста с 27% подкрепа сега се одобрява от 12.2%, при 54.6% критични оценки. Единствено полицията успява да увеличи нивата си на доверие, като през септември положителните оценки за дейността й, обратно на ситуацията през юли, започват леко да доминират над отрицателните (30.2%:27.7%).