Любомир Стефанов: Политиците да кажат какво ще правим след кризата с коронавируса

В началото беше даден сигнал за единение, но няколко седмици по - късно наблюдаваме ли малко повече популизъм?

Как се държат политическите партии у нас в периода на пандемия?

Как стои България в период на пандемия спрямо останалите държави?

Отношенията между президента и премиера в период на криза и пандемия?

След 13 май как виждате България в политически аспект?

От близо месец в България е обявено извънредно положение заради епидемията от смъртноносния коронавирус COVID-19. Това неминуемо оказва влияние върху всички сфери на живот в страната ни. Каква е политическата ситуация – за Novini.bg коментира политологът Любомир Стефанов.

Ако се визира дебатът около възнаграждението на депутатите, това е притеснително и отприщва вълна на дребнотемие. Това за мен отново е показателно, че нямаме прогрес на ниво политическа класа, като самоосъзнаване, значение, място и роля. Колкото и помпозно да звучи, тези хора в парламента направиха нещо много грозно с изсипването си за тестване в болницата, като прередиха всички и ползваха безплатни тестове. Съгласен съм, че има нужда, но депутатите трябва да намерят начин да обяснят защо се изкараха специални и най-важни от всички. По закон е така, но в период на криза чувството за равенство е много. Второ, заплатите на народните представители. Има начин да се дарят средства, но начинът, по който го изиграха в един такъв момент на крайна обострена сетивност на гражданите по всяка една тема, особено социално неравенство, пак се оказва неподходящ.

За съжаление, смятам, че ще продължи преброяването на дивите зайци ще се търси виновен за някакви неща, които не е могло да бъдат предвидени в извънредната ситуация. Ще има спорове и упреци, дори очаквам да бъде вкаран факторът изгубени човешки животи. Надявам се да не се стигне до това и политическата класа в страната ни да започне да се самоосъзнава - кризата дава възможност за това – и д произвежда работещи решения. Тъй като със страшна сила ще дойдат въпросите какво правим с регистрираните хиляди безработни, с училищата, с университетите . Искаме да видим план, а не ад хок мерки (мерки за специални цели, създадени за конкретен казус - б. ред.), както се взимат в момента, на парче. Очакваме политическата класа да се осъзнае и да започне да действа като такава.

Отношенията между тях са грозни и нефункциониращи. Не успяха и в тази ситуация да намерят начин да сложат егото си на втори план. Има някакво напрежение кой е по по най. Това е обаче българският народ и всички мерки, които са добри за него са правилни. Всичко останало е мерене на его. За съжаление, това го виждаме и при председателя на Националния оперативен щаб, който започва да се изживява като човек от последна инстанция. Това според мен е неправилно, защото българските граждани нямат нужда от поредния властови център, а имат нужда от спокойствие и от сигурност в момента, тъй като истерията им идва достатъчно от всякъде.

Политически в момента никой не обръща внимание и това е притеснително. От един месец чакам да видя кога ще си зададем един въпрос. В криза сме, но кризата свършва. В Китай има един символ, че кризата се състои от опасност и възможност - ние очевидно сме в опасността, но не виждаме възможностите в нея. Многократно се чува през последните дни - "оставете я тази политика, трябва да сме обединени, няма да превръщаме държавата в морга". Никой не иска подобно нещо, но опашките пред бюрата по труда станаха по-големи от опашките пред болниците. Искаме да знаем какво ще правят тези хора. Не виждаме това политическо говорене. Има икономически план за спасяване, но тази държава не е само икономика, тя е социална интеграция и общуване по вертикала и хоризонтала всекидневно. Не виждаме народните представители и Министерски съвет на върха да произвежда решения и постановления в Народното събрание, които да адресират тази проблематика. Всички казват - "криза е, стойте си вкъщи, пазете социална дистанция, за да не умрем". Добре, но като не умрем, после какво ще правим? Това политическо говорене като ли отсъства у нас, за разлика от други държави в Европа, като например Дания, Австрия, Швеция, Великобритания и други. Ние обаче се ослушваме и в момента добре, че председателят на Европейската комисия Фон дер Лайен започна да дава тон на това как ще се разпределят едни пари в националните икономиките.Логиката е съседът като е добре, и аз ще съм добре. Ние като че ли чакахме да ни дадат този тон за песен за интегрирано развитие, спасяване и подпомагане на икономиката. Другите държави си правят някаква карта какво правят след кризата, а ние нямаме пътна карта. В България знаем, че извънредно положение е до 13 май и после? Вдигаме мерките – всички се юрват по поляните и градините и имаме нов бум на болестта? Нямаме идея какво правим това е признак за липса на воля и решителност.

Притеснени, разбира се. Упражняват дребни хватки за повдигане на имидж или по-скоро за отчитане на дейност, като се чудят какво да направят. Като цяло така се държат и хората от правителството, и Националния оперативен щаб. Виждам ги в една насипна ситуация - може да имат различия по същество и те най-ярко бяха изразени в дебата около това какъв да бъде форматът на икономическата помощ. След като сме в положение на криза и ни се наложиха ограничителни мерки, трябва да се намери начин как да подпомогнем тези, които ще отнесат най-много щети - туристическия бизнес, сектора на услугите и производните им дейности.