МРРБ: Новият модел на регионална политика предпоставя повишаване на икономическото развитие, доходите и благосъстоянието на хората в регионите

Ползите от промените в статистическото райониране на страната ще се усетят от населението след 2021 г., когато в резултат на предвидените промени в подхода към регионите  и новите възможности на финансиране от ЕС, инвестициите ще достигнат до хората и ще допринасят допълнително за повишаване на техните доходи и благосъстояние. Това коментира пред журналисти зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова  в рамките на дискусия за промените в Закона за регионалното развитие, която се проведе в София.

В нея участваха също Сергей Цветарски - председател на Националния статистически институт, проф. д-р арх. Веселина Троева - изпълнителен директор на Националния център за териториално развитие и експерти от МРРБ. Зам.-министър Николова подчерта, че амбицията на МРРБ е до края на годината промените в Законна за регионално развитие и новото райониране на страната, предвиждащо обособяване на четири района за планиране от ниво 2, да има одобрение от Министерския съвет и в началото на следващата година той да бъде в Народното събрание за гласуване.

„Надявам се за консенсусно решение , защото този закон е важен и за стратегическите документи и подготовката за финансирането след 2020 г.“, каза тя, съобщиха от пресцентъра на МРРБ.  

Заместник-регионалният министър обясни, че с промените в ЗРР се дава възможност за нов тип регионална политика и нов подход към нея с цел развитие на регионите и вземането на решения за тях. Тя подчерта, че страната със своите природни дадености и географско положение предполага диференциран подход за развитие и даде пример, че не можем да развиваме с еднакви политики и решения Дунавската равнина и Югозападна България.

„Ето защо е нужен диференциран подход за инвестиции, за да насърчаваме характерните нужди на определен регион, да се възползваме от възможностите“, обясни тя. Новото райониране дава предпоставки за целенасочен модел на въздействие върху регионите, съобразен със спецификите и населението на всеки район и потенциалите за развитие , посочи заместник-министърът.

Друг важен акцент с промените в Закона за регионалното развитие е намаляване броят на стратегическите документи, които в момента са над 400, но не са „облечени” с финансиране. Въвеждат се три основни нива за стратегически документи - национално, регионално и общинско ниво, като местните власти ще разработват план за интегрирано развитие на общината.

„Целта ни е да има по-ясен ефект от нашите инвестиции, защото на ниво регион трудно постигаме ефекта на добавена стойност от проектите“, коментира Николова.  В момента част от населените места нямат достъп до европейско финансиране. За в бъдеще можем да  преодоляваме тези „бели петна“ като даваме възможност за реализиране на общи проекти между общините и областите.  

Предвижда се и засилване на ролята на регионалните съвети за развитие, които като структура в момента са лишени в голяма степен от възможности за вземане на решения с влияние за инвестиции на регионално ниво. „Разширяваме възможностите на съвета и дефинираме рамка за оценка и вземане на решения за инвестиции на регионално ниво, за определяне на източници за финансирането им“, каза още Николова.

Председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски  посочи по време на дискусията, че с новото райониране се изпълнява изискването на регламент 1059 на ЕС от 2003, който установява териториалните единици за статистически цели за районите от нива 1, 2 и 3. „За съжаление неблагоприятните демографски процеси у нас в последните години доведоха до намаляване на районите за планиране, които в момента са 6. С обособяването на 4-те нови района ние ще постигнем хомогенност на единиците, които наблюдаваме, за осигуряване на информация. Целта е да има равенство с единиците в целия  ЕС, това е основната функция на статистиката, за да са сравними данните в европейски мащаб“, коментира той.

Цветарки обясни, че промяна в броя на районите от ниво 2 може да се прави веднъж на 3 години, като страната ни трябва да е готова с новото райониране до 1 февруари догодина.  Председателят на НСИ потвърди, че два от районите у нас – Северозападен и Северен Централен са с под минимално изисквания брой население от 800 хил. души. В същото време Югозападният район е с няколкократно по-висок брой население.

 „Четирите нови райони ще са устойчиви откъм население и няма да се променят пак в следващите 7-8 години. В перспектива в следващите 50 години няма да имаме район, който да отпадне от изискването за население. От днешна гледна точка това изглежда изключително устойчив вариант и няма да се налагат промени по него“, категоричен бе той.

Проф. Веселин Троева коментира, че системата от стратегически документи за регионално и пространствено развитие се променя заради търсения ефект да имаме по-малко, но стойностни документи, фокусирани върху приоритетите на страната и балансираното развитие, овързани с политиката за регионално развитие и останалите политики в страната. „Целта ни е да имаме по-ефективно използване на по-ограничените ресурси“, каза тя.

Заместник-министър Деница Николова подчерта, че отделянето на София като самостоятелен район за планиране ще има негативно последствие върху 2 млн. души, които живеят в столицата. „Така ще се скъсат функционалните връзки на София с останалите градове и ще има опасност за реализацията на ключови обекти и проекти, които са приоритетни за Югозападна България“, заяви тя.

Заместник-министърът посочи, че заради включването на София в Югозападния район няма да се стигне до намаляване на европейското финансиране за останалите области, нито пък ще има ощетени области и общини.

„Всички райони ще получат европейско финансиране, проекто-бюджетът за страната ни е вече обявен, предстои да бъдат проведени преговори на ниво Съвет на ЕС. 

Дискусията за предлаганите промени в Закона за регионалното развитие се предаваше на живо в интернет, като зрителите също имаха възможност да задават въпроси и коментари. В нея участваха народни представители, областни управители, представители на управляващите органи на оперативните програми, на Националното сдружение на общините в Република България, синдикални и работодателски организации, академичната и научната общност, неправителствени граждански организации и министерства.

Последвайте канала на