Парламентът регламентира на първо четене личната помощ

26 октомври 2018 12:42
442
0

Парламентът прие на първо гласуване два законопроекта за личната помощ. Единият е на Пламен Христов /"Воля"/ и група народни представители, вторият - на Корнелия Нинова/"БСП за България"/ и група депутати. След приемането им депутатите се изправиха на крака и аплодираха майките, които проследиха дискусията от балкона на пленарната зала.

Двата законопроекта са с идентично съдържание.

Според тях "личната помощ" е механизъм за подкрепа на лица с увреждания за упражняване на правата им, за пълноценно участие в обществото, за извършване на дейности, отговарящи на индивидуалните им потребности. Механизмът "лична помощ" се основава на гарантирана от държавата финансова подкрепа, индивидуалните потребности и избор на хората с увреждания.

Дава се възможност на ползващия личен асистент да избере кой да е той, както да избере кога и как да им бъде предоставяна тази услуга. Регламентирани са и органите за предоставяне на лична помощ с описани правомощия, кои са ползватели и кои са доставчиците, както и изискванията за извършване на дейност като асистент.

Предвидено е и задължение за анализ и оценка на постигнатите цели при предоставянето на лична помощ.

В мотивите си вносителите посочват, че асистентските услуги са от жизнено значение за хората с увреждания. Към момента за асистентска подкрепа се изплащат средства от държавния бюджет на различни основания, но изразходването им се оказва неефективно и нецелесъобразно от гледна точка на потребностите на хората с увреждания. В момента голям брой от родителите не са включвани в програмите за лични асистенти, не са предвидени единни механизми за извършване на адекватна оценка на потребностите на хората с увреждания от ползване на асистентска услуги, се отбелязва в мотивите. Освен това реализираните услуги не предоставят възможност за прилагане на индивидуален подход спрямо хората с увреждания.

Председателят на парламентарната социална комисия Хасан Адемов отбеляза три основни стълба в законопроектите. Единият е реалната индивидуална оценка на потребностите, извършена от квалифицирани социално работници. Другият са единните критерии, тъй като при сегашната ситуация общините,които сключват договори със социалното министерство за асистентската програма, имат различни критерии за включване, обясни той. Адемов подчерта и гъвкавостта на дейности по предоставяне на услугата, тоест правото на избор на лицето с увреждане.

По време на дискусията от всички парламентарни групи заявиха подкрепа за законопроектите.