Как ще се повиши заетостта на жените, как ще се помогне и бащите да се включат в отглеждането на едно дете, как Европа и България ще се справят с предизвикателствата на пазара на труда - на всички тези въпроси пред Novini.bg отговори зам. -министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова.
„За нас е важно да се постигне балансът между работодатели и работещи“, поясни тя и добави, че затова се правят консултации с организациите на европейско ниво, а когато се стигне до ратификация, ще има такива и на местно ниво.
Цялото интервю със зам. - министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова пред Novini.bg може да видите ТУК.
По материала работиха Галя Георгиева и Десислава Станева
Един от големите проблеми на пазара на труда е, че заетостта на жените в Европа е много по-ниска от тази на мъжете. Според данни на Евростат заетите жени в Европа са над 50%, а мъжете са над 70%. В България ситуацията е малко по-добра – заетостта на мъжете в трудоспособна възраст е малко над 76%, а при жените е почти 68%.
И тук идва ролята на Директивата за подобряване на баланса и съвместяване на професионалния и личния живот, чиято цел е именно да се повиши заетостта на жените. Амбицията на Българското председателство е да се постигне общо съгласие на страните – членки по текстовете от нея.
Как може да стане това?
Един от начините е чрез въвеждане на допълнителни и нови форми за по-гъвкава заетост на работното място. Така ще се даде възможност на една работеща жена от една страна да отглежда децата си, да има достатъчно време за семейството си и същевременно да развива кариерата си.
„Когато става въпрос за неактивен или болен човек в семейството, около 30% повече са случаите, в които жените се грижат за този зависим човек, отколкото мъжете. С тази директива се дава възможност да се въведат няколко нови права – допълнителен родителски отпуск или отпуск, който може да служи за отглеждането на болен човек.
Предложението на ЕК е да се въведе допълнителен родителски отпуск до навършване на 12 години на детето в рамките на 4 месеца и който да бъде споделян между бащата и майката и да не бъде прехвърляем. Счита се, че с този текст ще се даде голяма възможност и мотиви на бащите да се включат в отглеждането на деца.
За момента мненията на страните – членки са свързани с това до каква степен с въвеждането на директивата ще се въведат нови допълнителни финансови усилия върху осигурителните системи, тъй като наистина това е доста по-скъпо като начин на организиране на обезщетенията за болнични и за отглеждане на деца. Така че балансът, който Българското председателство ще предложи, е от една страна да запазим духа на директивата, но по – скоро всяка държава да се съобрази със своите социални системи, когато става въпрос за размера на плащанията.
Считаме, че тази директива наистина ще подобри участието на жените в пазара на труда, като се дава възможност за по-голяма гъвкавост за начина на организиране на работния процес“, заяви Русинова.
„Тенденциите на пазара на труда последните три години е изключително положителна“, коментира още зам. - министър Русинова. Нивата на безработица, особено в България в момента са по-ниски дори и от преди кризата. Сега безработицата е около 6%“, съобщи тя.
„Големите предизвикателства тази и следващата година са гладът за кадри и то гладът за кадри и от гледна точка броя хора, които трябва да бъдат заети и от гледна точка уменията на работниците. Има доста сектори, в които има недостиг на работна сила. В почти всеки сектор има нужда от кадри. Това е тенденция, която вероятно ще продължи заради демографската криза. Мерките, които правителството предприема от една страна са краткосрочни, но от друга страна и дългосрочни, за да може проблемите да бъдат преодолени. Една от мерките е заедно с МОН - да не допускаме нито едно дете извън училищната система. Над 21 000 деца така са върнати в образователната система. Когато едно дете ходи на училище, вероятността след това да остане без работа е малка.
Надяваме се този механизъм с годините да продължи да функционира и да преодолеем младежката безработица“, каза Русинова.
„Другата инициатива, която е изключително важна, е чрез бюджетни средства и чрез европейски средства, да подпомогнем и работодателите, и работещите от гледна точка на обучение. Ежегодно близо 300 милиона лева се отделят за подобряване на квалификацията. Около 18 000 младежи благодарение на различните комбинации от мерки са успели да си намерят работа през последните години.
Очакваме тази година да стартират около 90 проекта на работодатели, свързани с подкрепата на т. нар. специфично обучение. Сега за първи път даваме възможност на работодателите, когато имат собствен начин на обучение да обучат своя персонал и да привлекат неактивни и безработни хора. Например IT компания ще може да привлече безработен човек, който е с математически знания и да го обучи“, съобщи зам. - министърът.
Една от хоризонталните теми на Председателството е именно бъдещето на труда, напомни тя. „Дигитализацията и цялата демографска картина поставят на масата пред всички нас доста въпроси, които трябва да намерят отговори в следващите няколко години, за да може Европа да посрещне предизвикателствата на пазара на труда“, обясни Русинова и поясни: „Едва 20% от децата, които са първи клас днес, ще работят професия, която в момента съществува. Затова нашите ангажименти са да подготвим младите хора, за да бъдат пригодни на новите професии и от друга страна да започнем да обръщаме внимание на дигиталните компетентности. Над 40% са професиите в момента, които изискват дигиталните компетентности. В Европа близо 90 милиона души нямат дигиталните компетентности. С развитието на IT технологиите, скоро ще говорим не само за социално изключени, а и за дигитално изключени хора“, каза още зам. - министър Русинова.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)