Радев пред българските посланици: Премиерът и кабинетът водят активна политика за Западните Балкани

Приключи вторият ден от конференцията на посланиците на България, на която се обсъждат задачите пред българската дипломатическа служба в глобален и регионален аспект. Денят завърши с изказване на Президента на Република България Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на.

„Председателството на ЕС не е, за да извлечем ползи, те ще дойдат на по-късен етап. Трябва да покажем, че България може да бъде лидер и може да управлява процесите в ЕС, тогава ще дойдат ползите, когато отношението към България бъде друго“, това каза Радев пред българските посланици. Президентът изтъкна, че приоритетите на правителството за Председателството са амбициозни, но ясно зададени и добре структурирани.

„Мястото на България е в Шенген. Крайно несправедливо и нерационално е ние да защитаваме европейските граници, да се грижим за сигурността на европейските граждани, а да нямаме достъп до единната информационна система. В това трябва да убеждаваме всеки ден“, продължи Радев, като по темата за Еврозоната подчерта, че трябва внимателно да бъде избран моментът кога и при какви условия ще се постигне. Президентът подкрепи усилията на правителството за енергийна диверсификация.

А за политиката по отношение на Западните Балкани заяви: „Мисля, че кабинетът води по тази тема много активна политика и това се вижда от посещенията на премиера.” Държавният глава допълни, че неговото присъствие трябва да бъде разбирано от участващите в срещата дипломати като знак, че президентската институция е ангажирана изключително сериозно с тях, с тяхната отговорна и изключително сложна дейност.

Първият панел за деня беше с фокус върху темата за енергийната сигурност и българската енергийна дипломация. „Енергетиката е отрасъл, в който геополитиката заема основно място и затова трябва да се балансира много добре със съседните страни, ако искаме да постигнем целите си. Изключителен приоритет за България е да успее да изгради междусистемните газови връзки с Гърция, Турция и Сърбия, защото те ще помогнат в значителна степен за диверсификацията на доставките. Работим последователно, за да запазим стратегическото си място като държава транзитьор на природен газ в Европа. Удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на „АЕЦ Козлодуй” имат жизненоважно значение не само за енергетиката, но и за цялата икономика на страната.“ Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред ръководителите на българските дипломатически мисии. Министър Петкова подчерта пред българските посланици, че конкретните стъпки, които правителството е предприело ще доведат до изграждането на междусистемната връзка с Гърция.

По отношение на интерконектора със Сърбия тя увери, че от наша страна всичко, което трябва да се направи е предприето. Теменужка Петкова поясни, че България е изпратила и предпроектно проучване за реализиране на междусистемна връзка с Република Турция и изрази надежда, че има перспектива този проект да бъде реализиран.

Министър Петкова припомни, че продължава разработването на концепцията за изграждане на газоразпределителен център "Балкан" на територията на страната, съвместно с ЕК. В рамките на изказването си, министърът на енергетиката акцентира и върху това, че ядрената енергетика на страната има много голям дял от произвежданата електроенергия и е необходимо да се работи усилено за удължаването на живота на действащите реактори, както и да се намери най-доброто решение за закупеното оборудване за проекта „Белене”. „Има възможност да се изгради седми блок на атомната централа в Козлодуй със заплатеното оборудване. Ще вземем най-доброто решение, за да не изгубим инвестираните средства”, каза още министър Петкова.

По време на участието си в следващия панел на конференцията, заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова акцентира върху приоритетите в контекста на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

„Основните приоритети, които ще бъдат застъпени в Председателството са инвестициите в ранното детско развитие, ромската интеграция, темата за бъдещето на пазара на труда и спазването на правата за хората с увреждания”, заяви тя. Зорница Русинова отправи молба към ръководителите на дипломатическите ни представителства за тясна координация и съдействие, за да могат максимално да се придвижат досиетата по директивата за командироването на работници и това за социалната сигурност.

Тя подчерта, че преговорите за тях ще бъдат много тежки и, че не се очаква напредък по време на Естонското председателство. Заместник-министър Русинова припомни за рекордния спад на безработицата, който през последните месеци достигна около 6% при средно европейско ниво от 8,2%. „Това е добър сигнал за икономическото съживяване на предприятията в България”, изтъкна тя.

Зорница Русинова открои и три основни предизвикателства пред пазара на труда – липсата на квалифицирани кадри, особено за технически и инженерни специалности, дълготрайно безработните, които са с ниска степен на образование и квалификация, и младежите, които са извън пазара на труда, но са изпаднали и от образователния процес. „Те нямат мотивация да се интегрират в системата или да започнат работа”, допълни заместник-министърът. По време на дискусиите до обяд участие взе и председателят на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Петър Харалампиев, който обобщи по-важните теми, свързани с българските общности извън страната. Той запозна българските посланици с основните стратегически цели на Агенцията – запазването и развитието на националната, културната и духовната идентичност на всички българи извън пределите на България, подобряване на демографското състояние на българската нация, както и разпространението на положителния образ на България, българските култура, история, традиции и духовност по света. Харалампиев отдели специално внимание в изказването си за въпросите, свързани с висшето образование.

От една страна се наблюдава засилен интерес на младежи с български произход, които искат да продължат образованието си в България, а от друга – увеличаване на броя на българските студенти, учещи във висши учебни заведения в Европа, изтъкна председателят на ДАБЧ.

Той допълни, че се предвижда увеличаване на броя на стипендиите, както и квотите за чуждестранни студенти от български произход в университети в страната. „Над 30 хиляди са българските студенти само в ЕС. Ние трябва да водим по-активен диалог с тях. Те са важен за България актив и не трябва да позволяваме връзката да се прекъсва“, каза още Харалампиев и посочи, че в тази връзка ДАБЧ подкрепя инициативи на гражданското общество, насочени към тази група младежи. „Наблюдава се ръст на заявленията за придобиване на българско гражданство с над 260%, сравнено с 2014 г. Трябва да бъдем адекватни за новите условия, пред които сме изправени“, добави той, като изрази категорична позиция, че са нужни законодателни промени за облекчаване на този процес.

До края на втория ден срещи с посланиците проведоха заместник-министърът на външните работи Емилия Кралева и директорите на дирекции в Министерството на външните работи. Темите, които бяха обсъдени, са свързани с националните въпроси и приоритетите на българската външна политика в Югоизточна Европа, ЕС и НАТО, както и излизането на Великобритания от Европейския съюз.

Последвайте канала на