В Кубинската комунистическа партия назрява необичаен бунт

Броени дни след историческата визита на американския президент Барак Обама Барак Обама - политик и 44-и президент на САЩ. Роден е на 4 август 1961 г. в Хавай. Той е първият ръководството на Кубинската комунистическа партия (ККП) е подложено на сериозни и необичайни публични критики от собствените си редици за това, че е засилило потайността около бъдещето на социално-икономическите реформи.

След като месеци наред се надигаше недоволство, оплакванията сред членовете на партията станаха толкова разпалени, че печатният й орган вестник "Гранма" в понеделник им посвети дълга уводна статия, в която посочи, че общественото неудовлетворение е "признак за демократичността и участието на обществеността, които са неразривна част от социализма, който строим". Статията не успокои кой знае колко мнозина партийни членове, някои от които призоваха свиканият за идния месец конгрес на ККП да бъде отложен, за да може да се проведе публичен дебат за намеренията на правителството да продължи с пазарнориентираните реформи в централно планираната икономика.

"Партийното ядро е гневно и то с право", написа партийният член и виден интелектуалец Естебан Моралес в блог в интернет преди посещението на Обама. "Отстъпваме по отношение на демокрацията в партията, защото забравихме за ядрото, онези, които се изправят и се борят срещу проблемите ни ежедневно." Из цялата страна управляващата партия се изправя пред трудни предизвикателства, докато се опитва да управлява все по-скептичното и разочаровано население. Много от обикновените кубинци, които изпитват трудности да изхранват семействата си с държавните заплати от около 25 долара на месец, смятат правителството си за вбесяващо неефективно и безотговорно по отношение на нуждите на хората. Откритият гняв сред изтъкнатите партийни членове посред широкообхватните социално-икономически реформи и нормализацията в отношенията със САЩ загатват за по-дълбока криза на доверието в партията, която на практика от повече от половин век контролира всеки аспект от обществения живот в Куба.

Уводната статия в "Гранма" се появи по-малко от седмица след като Обама бе посрещнат възторжено от много обикновени кубинци. Той призова за край на враждебността от Студената война и за икономическа свобода на острова. Статията, чийто автор не бе посочен, си делеше заглавната страница на вестника с острата реакция на Фидел Кастро по отношение на Обама. 89-годишният баща на кубинската социалистическа система заявява: "Моето скромно предложение е Обама да помисли и да не се опитва да развива теории за кубинската политика". Много от кубинците гледат скептично на основаващия се на свободния пазар капитализъм, тревожат се от американското могъщество и не могат да си представят общество без безплатното здравеопазване и образование, въведени с революцията от 1959 г. Партийният член Франсиско Родригес, гей активист и журналист, работещ за държавен вестник, каза, че излъчената в национален ефир реч на Обама в Старата Хавана, пресконференцията му с 84-годишния президент Раул Кастро, както и президентският форум с кубинските предприемачи е било нещо като "капиталистическа проповед", която не се е харесала на много от партийните членове.

Родригес заяви пред Асошиейтед прес, че добре приетите от кубинския народ обръщения на Обама въпреки всичко са засилили натиска върху наброяващата 700 хиляди членове ККП да изгради по-консолидирана и надеждна визия за бъдещето. "Визитата на Обама изисква от нас да постигнем напредък и да дебатираме и защитим нашия социален консенсус за революцията", каза Родригес. Макар неизбраните на свободни избори кубински ръководители да поддържат строг контрол върху партията и системата, последният конгрес на ККП през 2011 г. бе предшестван от продължили с месеци бурни дебати на партийните събрания след огласяването на подробни документи, в които бяха изложени реформите, довели до намаляване на държавната бюрокрация и позволили на половин милион кубинци да започнат да работят в частния сектор.

В навечерието на партийния конгрес, който е насрочен за 16 април, не бяха огласени никакви документи, нямаше никакъв дебат, а много от най-известните партийни членове не знаят нищо за следващия етап от реформите в Куба. "Гранма" съобщи, че 1000 висши функционери на ККП преразглеждат ключови документи. "Неудовлетворението ми се корени в липсата на дискусия за най-важните документи, които и до днешен си остават тайна както за първичните организации на партията, така и за останалата част от населението", написа Родригес в неделя в отворено писмо до Раул Кастро, който е и лидер на ККП.

По указания на Кастро партийният конгрес от 2011 г. отхлаби държавния контрол върху кубинската икономика и някои лични свободи, което доведе до повече частна инициатива, по-голяма свобода на пътуване, както и до намаляване на ограниченията за продажбите на лични автомобили и недвижими имоти. В уводната статия на "Гранма" се посочва, че продължилият месеци наред дебат преди да бъдат одобрени тези реформи обезсмисля необходимостта от провеждането на нов кръг от обществени обсъждания. В материала също така се признаваше, че само 21 процента от реформите са били завършени по план.

Партийният конгрес от 16-19 април "ще ни позволи да определим с по-голяма точност насоката, която трябва да следваме, за да може нашата страна, която е суверенна и истински независима от 1 януари 1959 г., да построи благоденстващ и устойчив социализъм", се казва още в статията. Родригес, който работи в тясно сътрудничество с дъщерята на Кастро Мариела, директорката на Центъра за сексуално образование, заяви, че материалът на "Гранма" е незадоволителен. Той призова Седмия конгрес на партията да бъде отложен, като каза, че много от членовете й споделят мнението му.

В дните след появата на статията на "Гранма" 20-30 души, много от които се представиха като партийни членове, публикуваха дълги коментари на модерирания от правителството уебсайт на вестника, в които разкритикуваха материала и тайнствеността около предстоящия конгрес. Мнозина смятат, че партийният форум ще ознаменува прехода във властта от възрастните водачи на революцията към по-младо поколение. "Това е един от последните конгреси под ръководството на историческото поколение", написа един от публикувалите коментара си под уводната статия на "Гранма" читатели, представил се като Леандро. "Смятам, че това създава лош прецедент за бъдещите ръководители, които ще си помислят, че имат правото да свикват партийни конгреси без участието на народа", информира БТА. 

Последвайте канала на