Двуполюсният модел не е в историята, връщането му ще донесе устойчивост

Дебат ляво – дясно по темата „Ролята на държавата в икономиката” сблъска вижданията на експерти от Институт за нов икономически напредък (ИНИН) и на Института за дясна политика (ИДП). Целта на дебата между двете неправителствени организации, който се проведе в НДК, бе отново да извади на дневен ред дебатът ляво – дясно като носител на устойчивост и нови визии за развитие на икономиката и държавата.

В дискусията освен Росен Карадимов, Иван Атанасов, Светлодара Енчева от ИНИН и д-р Нено Димов, Георги Харизанов и д-р Петър Николов от ИДП, присъстваха и Драгомир Стойнев Драгомир Велков Стойнев е роден на 6 май 1976 г. в Триполи, Либия. Той е икономист, възпитаник на, депутат от Коалиция БСП Лява България и зам.-председател на БСП и Георг Георгиев, депутат от ГЕРБ и председател на МГЕРБ. „Ако политиците се вслушваме повече в експертизата на неправитествения сектор, можем само да спечелим”, заяви Драгомир Стойнев Драгомир Велков Стойнев е роден на 6 май 1976 г. в Триполи, Либия. Той е икономист, възпитаник на, но подчерта, че и НПО сектора трябва да са върне в своя коловоз – да предоставя експертиза и да предлага конкретни политики, а не да политиканства. „Ако в дебата се чуят конструктивни идеи ще ги подкрепя в парламента”, обяви той.

Според Георг Георгиев противопоставянето комунизъм-антикомунизъм си е отишло и обществото иска да чуе мерки и направления, в които и лявото и дясното ще очертаят идеите си и по които ще работят. Темата ляво-дясно бе не само забравена, но и като че ли забранена в общата еуфория след разбиването на двуполюсния модел. Независимо от големите различия има една допирна точка и това е разбирането, че в политиката трябва да се говори нормално и в много ясни вектори. Ако нямаме вектори на ляво и на дясно, оставяме терен на антисистемността, на моменти е ентусиазираща, но носеща рискове. Защото ако

България търси национален консенсус и национални идеали, политиците първо трябва много ясно да разграничат разликите помежду си, да видят къде те са преодолими и да потърсят консенсус върху национално поставените цели, около това се обединиха всички дебатиращи.

„В рамките на 50 години имаме крах на две системи – на социализма, какъвто го познаваме до 1989 г. и на либералния модел като еманация на дясното през 2008 г. Идеологическия терен е чист и тепърва трябва да изгладим концепцията ляво-дясно и да я наградим с конкретни икономически програми. В този сблъсък ще се роди концепцията за новия икономически просперитет на България”, заяви Росен Карадимов, председател на ИНЕП.

Разграничителните линии между двата института обаче бяха повече – начинът, по който държавата управлява собствеността си, субсидирането на държавни предприятия, начинът на провеждане на приватизация, липсващият следприватизационен контрол, произволът на пазара, който създаде хранителна среда за монополи и безконтролност на големите инвеститори, бяха темите, традиционно предизвикаха силен сблъсък на
мнения.

„ИНЕП е институт, който се опитва да предложи нов икономически модел за развитие, базиран върху идеята за прогресивното и съвременното ляво. Ако то намери истинската своя идентичност, а БСП нормално се окаже носителя на тази автентичност, в България няма да сме свидетели на гръцкия модел”, подчерта още Карадимов

„Прехвърлянето на проблемите от Гърция и Испания у нас е изкуствено и почва за създаване на СИРИЗА няма. Турболенциите, които преживяха гръцкото и испанското общество са различни. Може да има много радетели и много бащи на една такава идея, но въпросът е доколко тя ще бъде устойчива в България. СИРИЗА се роди от гръцката реалност – социална, икономическа, историческа, и е призована да решава проблемите
на тази реалност. В България реалността е друга, заяви Драгомир Стойнев Драгомир Велков Стойнев е роден на 6 май 1976 г. в Триполи, Либия. Той е икономист, възпитаник на.

Според ИНЕП през 2008 г. приключи либералната държава като модел, който може да защити интересите на индивида, интересите на обществото, отиде си и убеждението, че всичко трябва да бъде сложено на тезгяха и приватизирано, а пазарът е този който ще регулира и икономическите, социалните, включително и външните отношения.

Ако държавата бъде осъзната и като регулатор, и като инвеститор, и като собственик в качествено нова роля – това е фундаментът, чрез който можем да постигнем и икономически растеж, и просперитет, и друга финансова и икономическа среда без да поставяме под съмнение класическите постулати на пазарната икономика, обявиха от ИНЕП.

Според Институтът лявата теза е, че държавата трябва да има ключова роля в регулацията и в собствеността на структороопределящите отрасли – банки, финанси, енергетика. Ключовите сектори, които определят рамките на една икономика трябва да бъдат или със засилена държавна регулация или с директно държавно участие, което да гарантира защитата на интереса на тази рамка, но при качествено нови правила на
държавно участие. Средата, където е малкият и средният бизнес, трябва да е много освободена, много конкурентна и тя трябва да генерира икономическия растеж. В България преходът обърна това наопаки.

„За мен основния проблем е как да изкореним бедността и неравенството, което все повече и повече се задълбочава. Не богатите хора са проблема на левицата. Левицата трябва да реши въпроса как да противодейства на драматичните неравенства, на бедността, на задушаването на малкия и среден бизнес, на обезкръвяването на индустриалния ресурс. В този смисъл ние имаме своите първи стъпки - пенсионната
реформа, която ще предложим в края на март, законодателните инициативи в подкрепа на малкия и среден бизнес, антимонополното законодателство, намаляването на административните процедури”, заяви Драгомир Стойнев Драгомир Велков Стойнев е роден на 6 май 1976 г. в Триполи, Либия. Той е икономист, възпитаник на.

Той репликира представителите на ИДП, по отношение на това, че не може да има индустриализация без една държава да е суровинно обезпечена с примера за Китай,  който въобще не трябваше да се индустриализира по тази логика.

„Не споделяме мнението, че държавата не трябва да се намесва в пазара и като пример ще дам Дженерал Моторс в САЩ, която отдавна трябваше да е фалирала, един гигант като Аустом във Франция, който беше подпомогнат от правителството на Саркози. Мога да се позова на списъка на 50-те най-големи глобални компании на списание "Times" , където през 2004 г. нямаше нито едно държавно предприятие, а през
2011 г. броят им беше вече 11. Говорим, за най-големите глобални играчи в световен мащаб”, подчерта Стойнев.

В същото време според него „философията на управление на държавните фирми в България трябва да бъде изцяло променено”. „Ние работим върху нови правила и ще ги предложим за дискусия, включително и парламентарна”, заяви той.

Драгомир Стойнев Драгомир Велков Стойнев е роден на 6 май 1976 г. в Триполи, Либия. Той е икономист, възпитаник на изложи и визията за индустриализация на левицата, в отговор на критиките на десните. Според него реиндустриализацията не е единствено идея на правителството на „Орешарски”, а и инициатива на Европейско ниво в рамките на формата „Приятели на индустрията”, в който участват над 27 европейски държави. „Европа подпомогна банките и наля приблизително 500 млрд. евро в банковия сектор като противодействие на кризата, а за индустрията бяха заделени – 0 евро. Политиките на Пакта за стабилност и растеж, който вече четири години се изпълнява е причината Европа да не се развива. Страните-членки на ЕС за тези четири годни имат за съжаление почти нулев
икономически растеж или в най-добрия случай средно за съюза около 1 %”, припомни той.

„Когато говорим за реиндустриализация, ние не говорим за субсидиране на губещи предприятия, а за реализирането на три стълба”, обясни Стойнев. Първият е подобряване на достъпа до финансов ресурс. Това е основния проблем на малките и средни предприятия. Те не могат да се възползват от кредитиране, тъй като нямат необходимото обезпечение. Предложението ни е да развием Националния гаранционен фонд, включвайки и частни банки в него. Вторият стълб са иновациите чрез Националния иновационен фонд. Като министър аз го заварих с заварих с нула лева и в последствие нашето управление го капитализира на 20 млн. лв.

Третия стълб е човешкият капитал. Чрез дуалната система, чрез реформата в образованието, отново държавата трябва да даде отговор на нуждите на бизнеса и на перспективите на индустриализацията.

Последвайте канала на