Политолог: Трябва да се създаде избирателен район в чужбина

Гражданският борд за прозрачни и честни избори ще проведе днес заключителното си заседание, на което се очаква да бъде приет меморандум с включени всички предложения за промени в изборното законодателство.

Сред тях ще са тези, свързани с методиката за разпределение на мандатите и създаване на избирателен район в чужбина, посочи в интервю за БНР експертът по изборно законодателство и политолог Димитър Димитров. "Съществува проблем с т.нар. "локална несправедливост", т.е. в районите, подадени за партиите, не произвеждат мандати, които отразяват тежестта на дяловете гласове, подадени за отделните лица. Сегашният проблем отчасти е предизвикан от това, че не съществува пълноценен 32-ри избирателен район в чужбина. С гласовете от там се разпределят почти 10 мандата, както е в последния случай. Десет народни представители трябва да бъдат разпределени вътре в страната", заяви Димитров.

Експертът не е убеден, че е удачно сегашната методика за разпределение на мандатите да бъде сменена с нова, която да позволи 120 от депутатите да се избират мажоритарно, а останалата половина пропорционално. Той даде и пример в подкрепа на своята теза. "Ако 120 депутати се определят мажоритарно, със сигурност ще се засили натискът върху контролираното гласоподаване, защото разликите, с които ще се избират тези 120 депутати, много ще приличат на разликите, с които се избират кметовете в средните по размер общини. Много често тези разлики са малки и зависят от преместването или контролирането на малки дялове от гласовете", категоричен беше Димитров.

За идеята за прерайониране и създаване на приблизително еднакви райони той коментира: "Това ще създаде по-добри условия гласовете, които се подават в по-големи райони, да получават разпределение, което ще бъде по-близко до резултатите от разпределението на гласовете в тези райони", каза още политологът.

Като "мюре" определи темата за преференциите експертът по изборно законодателство. "Това е сгрешена тема. Често се посочват числата на недействителните бюлетини и колко от тях са свързани с подаването на преференция. Около 1,1 милиона са подали валидна преференция. Срещу тях стоят 60-70 хиляди сбъркани преференции. Аз не зная кое число е по-важно за демокрацията. Може би преференцията затруднява кадровиците в партията, но е видно, че ако една партия е солидна и добре организирана, тя има много начини да наложи своите кандидати. Дори и да се получат случайни размествания, не е голям проблем. Вижда се 4-5-ма от кандидатите, получили преференция, няма да бъдат народни представители, тъй като са били убедени от своите партийни ръководства, че е по-добре да допуснат някой друг до банката в парламента", коментира Димитър Димитров. Според него, ако преференцията е задължителна и се промени видът на бюлетината, грешките ще бъдат по-малко.
 

Последвайте канала на