Гълъбов: Трябват ни по-малко депутати и двукамарен парламент

Дебатът за необходимостта от промени в Конституцията или за приемането на изцяло нов основен закон не са затихнали от нейното приемане през 1991 г. В началото е съществувала идеята, че това е преходна конституция, която временно би трябвало да регулира обществените отношения, това заяви политологът Антоний Гълъбов пред "Труд".

Според него първият опит за конституционни промени е бил лансиран от СДС през 2002 г.. Това е политическата програма на партията, която се казваше: “24 идеи, които ще променят България”. "Тя трябваше да консолидира демократичното развитие и да подготви страната ни за пълноценно присъединяване към НАТО и ЕС. Политическите партии не позволиха този документ да прерасне в основа за сериозен публичен дебат. Въпреки че някои от тези идеи като например избора на омбудсман и ограничаването на имунитета на магистратите станаха факт по-късно, тези промени не прераснаха в цялостна конституционна реформа".

В процеса на присъединяване към ЕС, по времето на кабинета Сакскобургготски, Народното събрание прие първия пакет от промени в Конституцията. Тези промени бяха възприети като част от преговорните процедури. През последвалите десет години промените в основния закон бяха многократно използвани за предизборна реторика.

Част от протестиращите през февруари 2013 г. лансираха отново идеите за необходимост от нова конституцията. Вчера председателят на Народното събрание Михаил Миков Михаил Райков Миков е съвременен български политик, депутат и председател на 42-то Народно заяви, че конституцията ни е добра и такава, каквато е, отлагайки за неопределено време необходимия дебат за съдържателна промяна.

Основната критика към Конституцията е свързана със съдебната система. Магистратите не приеха радикалното предложение на СДС прокуратурата и следствието да преминат към изпълнителната власт, а всички останали идеи потънаха в общото говорене за съдебна реформа, категоричен е Гълъбов.

Според политологът друг фокус на партийната агитация е намаляването на броя на народните представители и въвеждането на мажоритарна избирателна система. Сред идеите на СДС съществуваше предложението за смесена избирателна система с изявен мажоритарен елемент, но не и изцяло мажоритарен избор. Всъщност сегашният Избирателен кодекс се доближава именно до тази идея, която яростно бе отхвърляна преди дванадесет години от същите политически партии.

"Двадесет и три години след приемането на конституцията нейните предимства и недостатъци са по-видими отвсякога. Преди всичко конституцията ни произвежда премиерска, а не парламентарна република. Липсва орган на местно самоуправление на областно равнище, а това води до трайно концентриране на властта във фигурата на министър-председателя. Съществуващият баланс между законодателна и изпълнителна власт трябва да бъде променен, за да бъде генерирана нова енергия в демократичните механизми за политическо представителство", коментира Антоний Гълъбов.

Друг проблем е свързан с възможността за трайна централизация на управлението. Потенциалът за развитие на България е на регионално и местно равнище, а възможностите на местното самоуправление са сведени до минимум. Независимо от опитите за финансова децентрализация, местните органи на власт не разполагат с необходимите ресурси и отговорности за развитие. Масово разпространена е представата, че най-лесно се управляв от “жълтите плочки”.

Практиката на Народното събрание все по-убедително доказва необходимостта от дебат за създаване на Горна камара на парламента. Конституционният съд не може повече да бъде товарен с неприсъщата му роля на Сенат, който да разглежда, приема или отклонява решенията на народните представители. Изглеждащото разумно искане за намаляване на броя на народните представители би трябвало да бъде съчетано с изграждането на двукамарен парламент.

Всъщност необходимите изменения в Конституцията предполагат промени, за които е възможно постигането на политическо съгласие дори и в рамките на Обикновено народно събрание. Нежеланието да се дискутират подобни промени няма юридически смисъл, а отразява само партиен и корпоративен интерес. Защото, ако подобни промени бъдат направени, партийното статукво ще бъде невъзвратимо нарушено, завършва Гълъбов.

Последвайте канала на