Прегазеният в Катуница: Ангел ми липсва

21 септември 2012 10:40
2010
1

Физическите рани още ме болят. Но не като раната вътре - загубата на момчетата, душевната болка май няма да я излекувам. Това са думите на Петър Георгиев година, след като бе прегазен по време на сблъсъците в Катуница, съобщава „Под тепето".

„Този 23 септември, 2011-а, ме промени завинаги. След него започнах да обръщам внимание на други детайли от живота", споделя Петър. „Чувствам се особено празен. Тормози ме липсата на Ангел, който година по-късно дори ми липсва повече", не крие мъката си той.

Въпреки дългото си лечение и обяснимите образователни пропуски, той наваксва в училище и сега започва студентския си живот. Приет е редовно Информатика в ПУ, специалността, която винаги е искал. „Радвам се, защото имам голямо желание за развитие в тази област", разказва момчето.

Днес той изглежда като Херкулес. Много здрав. Но тревожен, малко тъжен и доста по-мъдър от преди година. Той се примирява с физическата болка и знае, че тя ще отмине за разлика от скръбта по неговите приятели.

Цяла Катуница се възхищава на волята и куража му, пише още сайтът. Едва стъпил на крака от болничното легло, Петър веднага започнал да тренира. След ежедневно ходене на фитнес и много упражнения, момчето заменил патериците с бастун само за три месеца. Вече се придвижва сам.

Кракът му вече е наместен, раните по главата и цялото тяло са заздравели. С изключение на завинаги изкълченото му рамо, от което и до днес стърчи една мъртва кост.