Българската генбанка е в бедстващо състояние и са необходими спешни мерки

Българската генбанка е в бедстващо състояние и голяма част от колекцията е изнесена в банката в Свалбард, Норвегия, финансирана от мултинационални компании, заявява Сдружение "Агролинк" в отговор на вчерашното становище на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), според което ведомството насърчава последователно опазването на местните сортове зеленчуци и овощни видове, предава БТА.

БТА припомня, че по-рано тази седмица неправителствената организация обвини служебния заместник-министър на земеделието и храните д-р Лозана Василева, че по време на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, който се проведе на 9-10 декември в Брюксел, не е подкрепила текстовете от регламента за продажбите на семена по отношение на правото на земеделските стопани да събират, използват, обменят и продават собствените си семена, както е записано в международното право.

Сдружението цитира думите на заместник-министър Василева, че тези различни правила ще направят контрола по-обременителен, тъй като органите трябва да извършват анализ на риска. Изказването е свързано с тежестта на администрацията, а не с правата на земеделските производители, потребители и граждански организации, посочват от неправителствената организация.

Според становището на МЗХ на проведеното заседание на Съвета е бил обсъден доклад на Унгарското председателство за напредъка по предложение за Регламент за растителния репродуктивен материал, който обединява девет от съществуващите директиви в сектора.

Ресорното министерство уточни, че България подкрепя предложението за регламент, с изключение на допълнителната административна тежест, която ще бъде резултат от изискването за задължително изпитване за биологични и стопански качества на зеленчукови и овощни видове растения. България не се е изказвала против уредените с дерогации разпоредби на регламента, а напротив, приветства облекчаването на изискванията за сортовете за съхранение, които в действащото законодателство също са обект на дерогация и са транспонирани с директиви в наредбите по чл. 29, ал. 6 от Закона за посевния и посадъчния материал, пише още в становището.

Според ведомството във връзка със съобщение с неверни твърдения, че Министерството на земеделието и храните е дало противоположни позиции по отношение на старите сортове семена, посочените текстове са извадени от контекста и не кореспондират с позицията на Република България относно предложението за Регламент за растителния репродуктивен материал (РРМ).

Относно текста за дерогацията за растителния репродуктивен материал, който се предлага на генбанки, организации и мрежи, които извършват консервация на този РРМ за немаркетингови цели, МЗХ изразява мнение, че регулацията в сектора не е толкова необходима и че ще представлява допълнителна административна тежест. В никакъв случай позицията не е против въвеждането на такава дерогация. Другата опция е този растителен репродуктивен материал да остане извън обхвата на европейското законодателство, както досега, посочват от ведомството.

По отношение на въпроса за обмена и продажбите на семена, от министерството уточняват, че в националното законодателство няма ограничения за съхранение, размяна и използване на собствени семена и посадъчен материал, и действащата нормативна уредба е в съответствие с европейското и международното право в областта на семената и посадъчния материал.

Според Сдружение "Агролинк" българските семепроизводители, опазващи старите сортове, трудно ще покрият критериите, свързани с предвижданите субсидии "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" в размер на над 41,6 млн. евро. От неправителствената организация изразяват загриженост дали отново големите производители ще бъдат облагодетелствани, без това да допринесе за опазването на застрашените стари сортове.

"Съгласни сме със становището на МЗХ регламентирането на генбанките, организациите и мрежите, извършващи опазване на старите и местни сортове да остане извън обхвата на европейския регламент, но е необходимо това да стане час по-скоро, така както е реализирано от повече от 30 години в други страни членки на Европейския съюз (ЕС)", заяви д-р Светла Николова от Сдружение "Агролинк".

Организацията, заедно с Фондация "Биоселена", Асоциацията на българските села, Съюза на градинарите в България, Националната асоциация по биоземеделие, Фондация "21 век", настояват българското правителство да намери решение за купуването на генератор за генбанката в Института по растителни генетични ресурси - Садово, за да може да се предотврати пълната загуба на семената в случай на изключване на електрическото захранване от мрежата. Също така МЗХ да съдейства на ИРГР - Садово да върне в България българските семена, събирани от български земеделски производители и селекционирани от български учени, които в момента се съхраняват в Свалбард, Норвегия.

Браншовите организации апелират също МЗХ, със съдействието на граждански организации, да изработи в рамките на съществуващото българско законодателство текстове, които да позволят българските стари сортове и овощен материал да се продават, а не само да се разменят в натура. Влизането в сила на новото законодателство да се реализира в рамките на първата половина на 2025 г., за да догоним с резултати други страни от ЕС, предлагат те.