In memoriam! Кирил Маричков пред novini.bg: Голяма част от хората у нас въобще, ама въобще не знаят какво е демокрация

По повод внезапната кончина на легендарният рок музикант Кирил Маричков, припомням това интервю, дадено преди време специално за КоментарНО на novini. bg.  След това разговарях още веднъж с ембематичния ни рокаджия по друг, неприятен повод. Тогава ми сподели, че вече не се чувства добре, че не може да скача по сцената както преди време и се налага да внимава и други възрастови промени, с които всеки човек се налага да се примирява с напредването на годините. Съжалявам, че повече не намерих време и повод да му се обадя. Но се чувствам щастливка, че се запознах и разговарях много пъти в годините назад с един, може би и най-важният музикант - основоположник на рока  у нас. Остават песните му, които ще пеят и свирят с любов хиляди българи и занапред.

Царство му небесно на Киро Маричков и най-искрени съболезнования на семейството му!

Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 г. в София. От малък свири на пиано, после на кларинет, бас-китара, китара. Първата му група е „Бъндараците“. В студентските си години – 1967 г., заедно с барабаниста на „Бъндараците“ и двама други съмишленици създават „Щурците“. Има 14 издадени албума, от които два самостоятелни. От 2013г. е член на супергрупата Фондацията. През 1990 г. Маричков е избран за депутат от листата на коалиция СДС в 7-то Велико народно събрание, но по-късно го напуска. По време на предизборната кампания „Щурците“ записват популярната песен „Аз съм просто човек“, която се превръща в неофициален химн на опозицията. Утре, в сряда, на 11 декември, СДС - партията, която промени България, празнува своята 30-та годишнина.

- Г-н Маричков, в края на октомври във ваша чест - за 75-ата ви годишнина, музиканти от 3 поколения свириха и пяха. Вие вече 50 години сте на сцена, хората ви обичат, наричат ви идол на поколения българи, благородник и т.н., а това как ви задължава? Предвид максимата, че „благородството задължава”.

- Да, благородството те задължава да си благороден, каквото и да означава това.

А музиката те задължава да й се отдаваш напълно и изцяло. И да имаш талант.

Благодаря на Господ затова, че ми е дал дарбата да пиша песни и да си ги пея сам, а на хората, които ме обичат, благодаря, че са ме подкрепяли през всичките тези години. Най-вече на тях съм задължен.

- „Аз не съм комунист и никога няма да бъда” пеехте преди, а 30 години след смяната на режима, смятате ли, че българите станаха демократи? За повечето хора у нас „клисав” ли е „вкусът на времето”?

- Много се смях, когато в една от книгите на Георги Мишев един  тип каза „А-а, вече няма да работя -  ставам комунист!“ Горе-долу така звучи и ако някой заяви – „от днес ставам демократ“ или „от утре ставам християнин“. Не става така. Зависи от това как си възпитан, какво си научил през първите седем години, имаш ли нужда от свобода или предпочиташ да си „преклонена главица“, защото нея сабя не я сече. Така че, след смяната на „режима“ стана ясно кои знаят и разбират какво е демокрация и кои не я разбират.

И ето днес, след 30 години, със съжаление мога да констатирам, че голяма част от хората у нас въобще, ама въобще не знаят какво е демокрация.

А колкото до „вкусът на времето“ – той днес е много разнообразен. За едни отново е солен, за други прекалено сладък, за трети незаслужено горчив.  

- Какъв е вашият прочит на „Аз съм просто човек” – това е заглавието на коментираната и по-горе от вашите обичани песни?

- Тъй като освен музиката, аз съм написал и текста на песента, мога да кажа, че всичко в него е съвсем ясно и е казано директно. Не ги харесвам всичките тези „изми“ – комунизъм, тероризъм, екстремизъм, шовинизъм и т.н… Наскоро една журналистка ме попита, ако днес изпея песента пак ли със същите думи ще започна. За момент се замислих дали не бих започнал с думата „тероризъм“, но си казах – ами, че комунизмът съдържа във себе си и тероризъм и екстремизъм и сталинизъм и маоизъм и какъв ли не „изъм“, така че твърдо започвам отново с „Аз не съм комунист и никога няма да бъда!“

- Заедно с колегите ви от вашите рок групи „Бъндараците” и „Щурците” нерядко сте били обекти на цензура. Днес обаче смятате ли, че талантливите хора у нас са свободни и могат да изразяват ясно своето мнение?

- Свободата е въпрос на личен избор. Човек може да е свободен и в едно несвободно общество. Но в този случай трябва да плати висока цена. Малцина имат силата и волята да направят това. А тези, които не разбират какво е демокрация, хептен не разбират що е това свобода. Ето какво е казал Николай Рьорих по въпроса: „Свободната воля е източник на най-големи противоречия, за едни тя се превръща в своеволие, за други – в безотговорност, за трети – в безумие на гордостта.

Само този, който е минал през дисциплината на духа, може да знае колко сурова е всъщност свободата.

Упадъкът на свободата може да бъде наречен празник на невежеството. Хората не могат да се примирят с йерархията на знанието и да уважават суровостта на волята.“ Призовавам всички, които се занимават с изкуство да се замислят над тези думи.

- Най-много от несвобода се жалват някои медии, какво мислите за тях, както и съвременните технологии в живота ни днес?

- За „жалването“ на медиите мисля, че достатъчно добре отговорих чрез думите на Рьорих. А за зависимостта от новите технологии отговарям с една от песните в новия ми албум който кръстих „75“, а песента е - „Алчност и глупост“. Ето част от текста:

Спри да мислиш, да мечтаеш –

                Гледай телефона…

Там намираш много лесно –

Всичко интересно…

- Някога чувствал ли сте обида от това, че у нас сякаш повече се богатее от пошлата музика, каквато е чалгата, отколкото от качествената, каквато е вашата?

- Бих казал, че това е глобален, световен проблем.

Качеството на всичко, не само на музиката, се влошава за сметка на по-големите печалби.

За да купуваш повече, за да харчиш повече! Да сменяш по-често с ново всичко. От колата до четката за зъби. И за съжаление хората го правят, купуват ново, изхвърлят старото и задръстват планетата с боклуци.

- В едно предаване наскоро казахте, че с музиката си сте направил много повече хора щастливи, отколкото с политиката, когато бяхте депутат от СДС. Защо за политика у нас се говори предимно в негативен контекст?

- Никога не съм харесвал много политиката и политиците, но тогава се включих, за да се опитам да помогна в България да има демокрация. Много бързо обаче разбрах, че това ще се случи бавно и мъчително и реших да се отдръпна. И наистина със сигурност знам, че с песните си мога повече да помогна хората да станат по-добри, отколкото с политиката.

- „Клетва” е хитът от култовата кинолента „Вчера” на режисьора Иван Андонов, светла му памет, който пък беше ваш зет. Вие в какво и кога казвате „Заклех се”?

- Заклевал съм се като малък, когато ни приемаха за „чавдарчета“ и „пионерчета“. После, когато влязох в казармата. За трети път като станах депутат… Честно казано не обичам много много да се кълна. Предпочитам да обещавам, а не да се заклевам.

Последвайте канала на