Официалната ни здравна политика е „Ако мине — мине“. България е държавата на усвояването

„На този етап не мина, но да видим…“ 
~Елисавета Белобрадова

„Частният инвеститор се стреми към печалба“ 
~д-р Таня Андреева 

В последния работен ден преди много дългата Великденска отпуска на населението, в минутите преди да хлопнат капаците, разбрахме, че са одобрили „детска болница“, която била частна. 

Мигове по-късно от министерството решиха да разсеят съмненията на обществото, че нещо е потръгнало в някаква посока, като изпратиха уточнение, че тя може и да се казва с леко подвеждащото име „Мама и аз“, ама ще е за лица над 18 години… (??). 

Ако ви се струва, че идеята е била да се пусне нещо в минутите преди да отидат всички на почивка, в минутите, в които всеки мисли за козунак и пътуване, в минутите, в които е притъпено вниманието на „обществеността“, а после да се каже: „е, кво… нали ви казахме бе, споделихме с вас, какво се правите!“…

… то, вероятно не сте сами в тези си подозрения. 

Оказа се, че насред вълнàта от козуначена дрямка имало и няколко будни представители… в пределите на предпразнично заспалата ни мила рòдина. 

Та номерът не мина. Този път. Засега. Но вероятно ще пробват пак. Скоро. Както казва Елисавета Белобрадова: „България е държавата на усвояването“. Оказва се, че тази болница е била предлагана и преди, но в по-чистия си вид, без „Мама“ в бекграунда и контекста и е била отказана – като ненужна… насред ширещия се недостиг на лекари и медицински сестри. И, както виждате – е бил измислен начин да се предложи отново. Мама и аз – за лица над 18. После имаше уточнения за бройката на детските легла, ама и там сметката не излезе. 

Надежда Рангелова-Бояджиева: „11 педиатрични специалности при първоначално 40 заявени легла - това означава по 3 легла и малко на специалност, което, ако не ме лъже паметта, е под законовата задължителна бройка - 5 броя“. 

"Мама и аз": 11 специалности е трябвало да обслужват 40 педиатрични легла, което не отговаря на нормата

Проф. Литвиненко: „Казах на премиера, че бяхме шокирани, изненадани, както и че никой не ни е питал за становището ни […] Обърнах му внимание за искането на инвеститора, в което са посочени редица детски специалности за бъдещата частна болница, които няма как да се вместят на 40 легла, както съобщиха от Министерството на здравеопазването[…] Очевидно е, че става нещо не както трябва“.

Проф. Иван Литвиненко (Обществен съвет за изграждане на Национална детска болница): Все още не сме се срещали с министър д-р Галя Кондева

Белобрадова: „Частната болница не провежда национални здравни политики, каквато е целта на Националната детска болница“.

Всъщност, ето го целият коментар на Белобрадова: 

„„Ако мине - мине“  

Това е името на официалната здравна политика по детско здравеопазване. 

Вчера Министерски съвет прие решение да разреши на „Търговска лига – Глобален аптечен център“ АД да си построи частната болница и с това да погребе завинаги концепцията за систематизирано детско здравеопазване, което отговаря на нуждите на населението, необходима част от което е Националната детска болница.

Решението беше взето с надеждата, че просто ще мине. Това е номер, който се подготвя от много отдавна. Доказателство за това е докладът на ИАМН, която благородно е установила, че имаме огромна необходимост от нова голяма болница.

Това е серия от действия, подготвяни много отдавна, докато ние в НС си гласуваме бюджет за Национална детска болница.

И все пак трябва да обясним защо е важно да има Национална детска болница и защо е важно да отстояваме тази битка. И още повече защо частната детска болница „Мама и аз“ не е решение на проблемите ни в детското здравеопазване.

1. Откриването на тази частна детска болница ще изтегли част от и без това недостигащите кадри във вече съществуващите педиатрични звена.

Леглата, които се заявяват, ще изискват огромна човешка инвестиция от лекари, медицински сестри, помощен персонал, който ще бъде взет от съществуващите държавни болници. 

2. Частната болница не провежда национални здравни политики, каквато е целта на Националната детска болница. Тя разкрива легла за скъпоструващи пътеки и поема в голяма степен редовите казуси. Тежките случаи отново ще отиват в държавните звена, където обаче няма да има специалисти и хора, които да поемат грижата за тези пациенти. 

3. Частната болница заявява, че ще има само 40 легла в педиатрично отделение. Няма никаква гаранция за това. Това е смокиново листо, бюрократична манипулация, с която нагло се казва в очите на хората: „Вие сте тъпи, но дори и да не сте, нас не ни интересува“. 

4. Националната детска болница не е просто нова сграда, за която трябва да се усвоят едни вече заделени пари. Тя е институцията, която ще поема най-тежките случаи, ще участва в ръководенето на политиките на детското здравеопазване, ще осигурява интензивната грижа, ще налага добри практики, основани на съвременната медицинска наука. 

България е държавата на усвояването чрез строеж на хиляди безсмислени обекти, които намирам из страната, оставени на произвола, без политики за развитие. 

Служебното правителство се държи сякаш има няколко спешни задачи и това е една от тях – затриването завинаги на идеята за Национална детска болница, унищожаване на идеята за систематизирано детско здравеопазване, но все пак да не се загуби финансирането на този проект. 

„Ако мине - мине“ на този етап не мина, но да видим“.

А и много важно е да се запознаете и с това какво има да каже един детски лекар. Ето ви от първо лице:

д-р Таня Андреева:

„Казусът с частната детска болница породи редица въпроси, на които ще се опитам да отговоря. 

Защо да не е частна детската болница?

Днес ще разгледам само финансовата страна, но тя съвсем не е единствена.

Частният инвеститор се стреми към печалба. Детските клинични пътеки все още не са достатъчно добре финансирани и едва стигат  да се покрие лечението и заплатите на персонала. Ако парите идват само от НЗОК и се държи на качествено лечение, със сигурност няма да са достатъчни, за да печели инвеститорът.

Ако парите по КП не са достатъчно, има две възможности за печалба, които обикновено се комбинират:

- Да се пести от лечение. Това става с евтини медикаменти и консумативи. Или да се приемат леки случаи, които не изискват скъпо и продължително лечение. Това дискриминира тежките клинични случаи. Горните две пряко се отразяват на качеството. Поради факта, че съществува информационна асиметрия (лекарите имат много повече информация за здравето на пациента от самия него) пациентът може да не разбере, че предлаганото качество на лечение не е на ниво. 

- Вторият начин за печалба е като се иска доплащане от пациентите – за вип стая, за избор на екип, за административни услуги, за смяна на чаршафи, за болничен, за допълнителни консултации и т.н. Това създава сериозна бариера и затруднява достъпа до здравни услуги за  децата от бедни семейства, които няма да са в състояние да доплащат.

Ако има държавна национална детска болница, която да предоставя комплексни здравни грижи на високо качество, която да е достъпна за всички, частната такава би могло да има и тя да се конкурира с държавната, ако си намери персонал и пациенти. Но ако се позволи да има частна детска болница, преди държавната да е готова, това ще обезкърви от към персонал държавните структури и създаването на държавна детска болница на практика ще стане невъзможно. Многократно съм ставала свидетел как тежки и неясни пациенти се препращат и в частната болница, където работих за тях „нямаше“ места. Без държавна детска болница има риск тежките клинични случаи и децата от бедни семейства да останат без лечение.

Здравето в детска възраст е основна предпоставка за развитие, учене, социално благополучие и достигане на  пълния физически и интелектуален потенциал. Затруднения достъп до здравеопазване намалява възможностите на децата да се развиват и да участват като пълноценни граждани в социално-икономическия живот на страната. Като общество не можем да допуснем това“.

______________

____________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на