Купеният вот е „платена любов“ с едно от основните човешки права

… защото им е все тая за кого ще отиде той. И предпочитат да изкарат някой лев срещу него.

„Коефициентът на интелигентност на разгневената тълпа е равен
на коефициента на интелигентност на най-тъпия от гъмжилото, разделен на броя на участниците“.
~Тери Пратчет

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Което пък ни води до…

Този конфликт вътре в собствената ни глава ражда гняв и чувство за непоправимост и обреченост, които път раждат апатията, щото… каквото и да правя, все тая…

нито си имал враг, нито е имало развитие по-различно от количеството въздух, който си издишал, докато плюеш по стратегията на Торбалан.

_____________________

Тази проституция с едно от основните човешки права е показателна и сочи, че не бива да се учудваме защо генно-модифицираният интелект, наречен „българин“, е готов да продаде и правото си на свободно слово, разменяйки го срещу порно-медии, правото си на свободно движение и справедливо възнаграждение, избушвайки членството си в ЕС с шут в името на евразийска кочина; и правото си на по-добър живот, гласувайки за ДС чугунени глави и слугите им.

А това е ужасно, защото българите бяха сведени (или докарани до, или превърнати във, както искате…) до една разгневена тълпа, която взема решенията за своето бъдеще именно като гневна тълпа, водена от първични и (по-лошото) моментни хрумки, вместо мисли и идеи. Дори гневните мисли са по-добри от гневните хрумки, защото са плод на някакъв вид разум, докато онова – другото – си е реакция на таралеж, видял фарове.

Дори сравнително примитивен ум може да стигне до елементарното заключение, че гласувайки за дадено управление, можеш да повлияеш следващите години на управление, които пък да доведат до промяна на тъпия ти статут на „вечно беден“. Давайки гласа си за някой, който извършва престъпление, за да се докопа до властта, ти даваш гласа си за престъпник. А престъпниците, както знаем, са известни с това, че обичат да работят баш за благото и просперитета на хората. Нали?

Значи – докарваш го хубостника на власт срещу 50-100 лв. и после си запълваш времето в мрънкане, че живееш зле. Ами, ако питаш мене, с този капацитет на каквото там използваш вместо мозък, си си направо отлично, щом сутринта си станал от леглото и си спомняш как се казваш.

Вече не изглежда толкова като „теория на конспирацията“ предположението, че образованието тук е умишлено и систематично съсипвано от определени хора с интерес това да се случва – хора, които насърчават абсурдите, за да може образователната система да бълва неподготвени за живота индивиди, които са лесни за манипулация.

Всичко това води две ужасяващи неща след себе си: гняв и апатия. Апатията идва от постоянно неудовлетворените желания, а те са неудовлетворени, защото (нека сме честни) в голямата си част са тъпоумни и невъзможни, като например битката за „спасяването“ на децата от стратегията за детето, ако я помните; или битката за спасяването на ракията, дето ЕС щеше да я забранява.

Други невъзможни желания, които си остават неудовлетворени, са „нормалността“ на държава, в която живееш, чистотата, липсата на корупция и т.н. „дреболийки“, които си остават неизпълними, защото докато с едната ръка пишеш във фейса колко много искаш нещата да са ОК, а с другата тъпчеш рушвет в устата на чиновника или лекаря, кръгът си остава все така затворен.

Има немалка маса, която повярва, че ЕС е злото, което ѝ краде децата с торбалански стратегии, излиза на протести срещу несъществуващи проблеми, но се радва на чалгаджиите в политиката и медиите и дори доброволно ги поддържа и подкрепя, докато я правят за смях… тази маса е продукт на бавно и методично развивана политика за затъпяване. Тази маса накрая стига дотам, че да не се интересува от собственото си бъдеще и с радост си продава правото на глас – правото, за което хиляди хора са водили битки през вековете.