Днес е петата неделя на Великия пост, чества се и паметта на свещеномъченик Януарий

Свети Януарий от много векове е светец покровител на град Неапол, пише БТА.

В тази неделя, пета от Великия пост, почитаме още веднъж паметта на преподобната отшелница Мария Египетска, чиято календарна дата отбелязваме с богослужебен помен на 1 април. Като впечатляващ пример на истинско покаяние и себеотречение Църквата заслужено я чества и в този неделен ден.

Но тогавашният император Диоклетиан решил да предприеме мерки срещу християните, като заимствал религиозната политика на своите предшественици. За обединяващ център на римската религиозна система се възприемал "геният на императора" и образът му като въплъщение на божествата Юпитер и Сол (Слънце). Отказът да се почитат тези божества започнал да се приема за държавна измяна и да се наказва от властта.

По това време управителят на Кампания проявил старание да залавя християнските свещенослужители, както и най-дейните вярващи. Така властта се стремяла да ограничи разпространението на християнството и неговото влияние в обществото. Сред първите заловени християни били епископ Януарий и най-преданите му сътрудници: дяконите Прокъл, Сосий и Фавст, четецът Дезидерий, също Евтихий и Акутий.

Те били убеждавани да се отрекат от вярата си, като им обещавали помилване и големи почести от императора. Никой от тях обаче не си и помислил да предаде вярата си в Христос. Начело с епископа всички се държали достойно и мъжествено, и понесли последвалите жестоки изтезания. Дълго ги измъчвали и когато управителят видял, че опитите му да сломи тяхната твърдост няма да дадат резултат, той осъдил всички на смърт чрез обезглавяване. Присъдата била изпълнена в 305 г., недалече от крайбрежния град Поцуоли.

Чества се и паметта на свещеномъченик Януарий, който е живял в края на III и началото на IV век. Бил учен и добродетелен християнин, затова в зряла възраст бил избран за епископ на италийската област Кампания с главен град Неапол. Той развил много успешна дейност и в църквата му постъпили редица достойни и образовани хора. Числото на вярващите се умножавало, а животът им бил ярък пример за всички останали жители на областта. Това било и най-добрата проповед за истинността на християнското учение и за неговата висока нравственост.