Няма вечни приятели, има само вечни интереси

Гълъб Доневият служебен кабинет е направил „грешка“ или „услуга“, която ни струва по $500 000 на ден. Това е близо един милион лева НА ДЕН. С цифри: 1 000 000 лв. Как ви се струва?

Плащаме за нещо, което не ползваме. ВСЕКИ ДЕН Булгаргаз трябва да плаща по $500 000 такса за достъп до инфраструктура, а освен това газът, за който България плаща ФИКСИРАНА такса, всъщност не се използва, писа Свободна Европа, цитирайки Радослав Рибарски – член на комисията, която разследва сделката. 

Вчера работата ѝ приключи и заключенията са фрапиращи. Та затова ще ги дадат на прокуратурата. 

Как ви се струва - $500 000 НА ДЕН? Почти един милион лева на ден… на вятъра. А се чудим кой сектор да ощетим, за да набутаме 75 лв. предизборни добавки на пенсионерите; а и детската болница можем да я забравим. 

Това е същото правителство, което ревеше, че „предишните“ са оставили държавата в плачевно състояние. „Предишните“ трябваше да значи кабинетът „Петков“, Промяната, демек.

Плачеше, че сме щели да умираме без руския газ, плачеше, че „предишните“ са някакви Торбалани, които са бандити и мафиоти, некадърни и не знам какво още. И докато ни е плашел с Торбалани, е подписвал ето такива „сделки“ – като тази с „Боташ“. А и тихомълком се опитаха да дадат Росенец на руснаците, дето ни обявиха за неприятелска държава, за още 25 години. 

Сегашният служебен кабинет влезе в длъжност току що и вече започна чистката в МВР и в правосъдното министерство, и в ДАНС. И какво направиха най-напред? Изчистиха се от кадрите на ПП-ДБ. 

Интересно е, че представителите на уж център-дясното уж евроатлантическо у нас нямат проблем с президентските хора (донесли ни договора с „Боташ“ и заподозрени в руско влияние), както и обратното – президентските не се оплакват вече от център-десните „евроатлантици“ (които наричаха „Мафия“ преди). Сега общият враг е ПП-ДБ. 

Ето как ми изглеждат нещата отстрани, но може и да бъркам. Когато е имало натиск отвън (да приемем – за нуждите на повествованието – че е имало), той е бил от стратегическа гледна точка – да се орежат възможностите на президента да бъде таен ръководител на изпълнителната власт чрез служебните си кабинети. 

Калните кампании доведоха до това гласоподавателите да се отвратят и да спрат да гласуват, което пък значи, че малкото, които гласуват, ще дават едни и същи резултати от изборите. Отново и отново. Което води до невъзможност да се състави кабинет на мнозинството (демек, нормален кабинет) и винаги трябва да има коалиции. В тази тиня, коалициите са невъзможни. Което значи – избори до откат. Което пък значи – служебни кабинети до откат. 

Външните сили са искали да прекратят ръчното управление на про-руските сили и накараха уж евроатлантическите сили да си седнат на задниците, да си стиснат (дори и фалшиво) ръцете и да направят конституционните реформи. 

Нормалните конституционни промени трябваше да включват – както в повечето нормални западни държави – действащото правителство в оставка да стане „служебно“ с орязани функции и правомощия. 

И това беше предложението на ПП-ДБ. „Партньорите“ им  казаха „не“ и разбрахме защо. Гласуваха половинчатото решение – просто президентът да не може да реди какъв да е служебен кабинет, но да може да избере само от „тези, тези, тези и онези“ личности, които – о, каква изненада! – са кариерно свързани с „евроатлантиците“, които имаха повече от едно десетилетие време да бутат кадри къде ли не. 

И сега стана така, че на президента му вързаха ръцете да назначава „свои“ и… външните сили се успокоиха, въобразявайки си, че руската заплаха минава само през него. Грешка, която и преди са правили и – изглежда – не искат да спрат да правят. Натискът спря и безвремието се върна. Успокоени, че най-малкото Магнитски ги е прескочил, те си върнаха държавата. 

Грешката на ПП-ДБ беше, че не осъзнаха, че накъдето и да се завъртят, някой ще ги удря в гръб. Защото са единствената външна сила за тази политическа сцена. Единствените, които не фигурираха в сценария на Непрехода на ДС. 

Когато са с лице към президента, ги удрят „евроатлантиците“, когато си стиснат ръцете с тях, започват президентските хора да ги удрят, а когато позагубят сила, ги удрят и от двете страни.

Компромисът да управляват и с тези, и с онези хора – през различни периоди – може и да е оправдан, защото иначе нямаше да могат да направят КАКВАТО И ДА Е промяна, но със сигурност им стопи от електората. Което ни остава да се чудим – дали беше оправдано и не можаха ли да погледнат в миналото, за да се убедят, че в бъдещето ги чака съдбата на предишни партньори на „евроатлантиците“. Може би да, може би не, кой знае? 

Електоратът поне е ясен – той ще продължи да праща разнородни партии в парламента, повечето от които пълни популисти с лични и САМО лични интереси. В този ред на мисли – единствените реални коалиции ще продължат да бъдат коалициите на личните интереси. 

Видяхте кой им се яви враг и по кого започнаха ВСИЧКИ задружно да плюят. Уж бяха врагове, уж единият вдигаше юмрук срещу другия, уж другият го обвиняваше в русофилия, пък накрая отказа да говори лошо за него и смени речника. Юмрукът е свален, врагът е вече друг. 

Няма вечни приятели (нито пък и вечни врагове), има само вечни интереси. 

И тези интереси, драги читателю, не са твоите. 

Но вместо да се занимаваш с пътни карти и обвинения, че единият е дал зелена светлина на путин да нападне Украйна – при това с градеж на тръба, който и финансово ни е ощетил, освен всичко останало, а другият ни е сключил сделка, с която губим по $500 000 НА ДЕН, ти, драги читателю, имаш съвсем различен цирк за гледане и съвсем различен дневен ред, който сега е изпъстрен с пудели и пачки, а не с пътни и карти и боташи… каква скука. Преди бяха парапети и пици с кристали. Винаги е весело и от всякъде се чува музика. 

А, като цяло – през изминалата седмица, от няколко международни изследвания станаха ясни няколко неща:

- от цяла Европа, българите най-много харесват путин и виктор орбан (даже в родната му Унгария няма такава подкрепа);
- българите най-много се подиграват и най-много мразят управляващите и системите на управление на държавите, в които пък най-много ходят на почивка – Италия, Франция, Испания. Там най-много им харесва да си прекарват времето и не виждат връзка между държава, жизнен стандарт, уреденост и мразените от тях системи на управление и управници. 
- българите не ходят на почивка в русия и Унгария, на които уж толкова се възхищават. 
- българите изпитват най-силна неудовлетвореност от качеството си на живот.
- българите са с най-ниски доходи в ЕС. 

И едно лично заключение: българите явно не виждат връзка между тези неща. 

__________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на