Въпрос на манталитет е, другари. Може би е в нас проблемът?

Политиката ни е като кеча. Фалшива, искам да кажа.То това е ясно за всички. Но – точно както в кеча – си имаме фенове и лагери, шоу, крясъци и фалшива вражда – за пред хората, иначе бизнесът си върви. 

Но мисълта ми е друга. И преди сме си го говорили, но явно ще трябва да си го повтаряме пак и пак – политиците ни НЕ са външни, те са си едни от нас. Дойде момче от село, докато учи – завърже връзки тук и там, доверят му се, стане „наш човек“, порасне, назначат го, почне да се издига по кариерната стълбица, стане „политик“, краде и с двете ръце. Допреди няколко години е викал „съсипàха я тая държава“ и „всички са маскари“, дадат му власт, хване го разстройство от преяждане. 

Въпрос на манталитет е. И може би е време да се замислим дали проблемът не е в нас. Всички нас. Като общество. Защото извинението със световния заговор взе да се изтърква малко и дори самите ние не си го вярваме вече – а това е най-важното. Нали?

Вижте този материал: 

„Паяк вдигна колата на служител на ДАИ Пловдив, той свали номерата на репатрака“

Паяк вдигна колата на служител на ДАИ Пловдив, той свали номерата на репатрака

Прочетете го, ако още не сте се убедили напълно, че живеете в Страната на чудесата.

С няколко думи: даиаджията паркирал като първия човек – под знак спирането (не само паркирането, но и спирането!) забранено – малко преди кръстовище. Минал паяк и го прибрал. Онзи се ядосал, че ще му пипат на него – богоизбрания – колата; кви са тия бе! И се отправил на мисия за саморазправа. Отишъл на наказателния паркинг, започнал да заплашва: ще видите какво ще ви се случи, довел си и авер от ДАИ – с униформа, да респектира. 

Започнали „изненадваща проверка“. 

И видели „какво ще им се случи“. Случило им се да им свалят номерата на „паяка“ и да вземат книжката на шофьора. 

„Констатираните нарушения са: липса на лиценз за извършване на обществен транспорт, липса на тахограф, на пътен лист и товарителница", казва Нъшан Деркалестаниан – ОП „Паркиране и репатриране“.

„Казаха, че задължително трябва да ми вземат книжката, задължително трябва да спрат автомобила. Не работя в момента – нито работя, нито си карам личната кола. Вързаха ми ръцете отвсякъде“, разказва Димитър Стоянов – шофьор на „паяка“.

От общинското предприятие въобще не могат да разберат защо са тези констатирани нарушения при положение, че те не извършват търговска дейност, а извършват превенция по нарушения, но…

… са видели „какво ще стане“. 

Не искам да кажа, че ми е особено мъчно за предприятието, защото, ако са като софийските „паяци“, вероятно работят в други нарушения, но не мога да знам. Повтарям: не мога да знам. Може да са най-изрядните хора на света. Но като цяло не обичам „паяците“. 

Но да вземеш книжката на шофьора вече граничи с безочие. Това му е работата. А, ако има дете? А, ако го кара на и от училище? Ако от предприятието спрат да му плащат заплата, защото е без книжка? 

И защо е всичко това? Защото един нашенец с много чупливо его е получил малко власт. И глей сà кво ше стане!

Въпрос на манталитет е, другари. Може би е в нас проблемът? 

Какво ще правим, ако се окаже, че утре (предизборно време е, всичко се случва) сложат негов познат на висок пост в държавата? Примерно кумът му да стане шеф в пътната агенция или братчед му да стане зам.-министър на транспорта; или, не дай Боже, него лично да го направят голяма клечка в някое ведомство? Ще трябва всички да му правят път сигурно – като на линейка. 

Ще направя едно обосновано предположение и ще кажа, че вероятно той лично поне два пъти през изминалата година е казвал неща като „съсипàха я тая държава“ и „всички са маскари“. Но предполагам, че и повече пъти го е казвал. 

„Ей! Съсипàха я тая държава“, викна Иван, след като не можа да улучи кофата за боклук от седмия етаж.

И такива, като даиаджията, са под път и над път. Включете си парламентарния контрол, вземете си два дегана (това са хапчета против повръщане) и гледайте – там са. Идете в общината, вижте си колегите, най-вече: хвърлете едно око в огледалото. Ако в последното го няма даиаджията от историята, имаме шанс. Ако и оттам се хили той, спукана ни е работата – като народ. Няма да ни бъде. 

___________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на