Сирни Заговезни е

Българската православна църква почита днес празника Неделя Сиропустна, наричана от народа Сирни Заговезни.

Празникът се отбелязва 7 седмици преди Великден и поставя началото на най-продължителния пост през годината.

Според народните традиции при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери и внуци.

На Сирни Заговезни прошка искат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове.

От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка, пише news.bg.

Затова на този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.

Вечерта на Сирни заговезни празничната трапеза според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с орехи.

С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).

През тази седмица след литургия в църквата се четат поучителни наставления за въздържание и разумно отношение към всякакви земни удоволствия и изкушения.

След този ден до Великден християните престават да ядат мляко и млечни продукти - строгият пост допуска само храна от растителен произход.

От следващия ден след нея - понеделник - се започва Великият пост.

На вечерната трапеза с най-голямо нетърпение се очаква "хамкане"-то на парче бяла халва, сирене или варено яйце, вързано с дълъг червен конец.

След това най-възрастният член на родата запалва конеца и по начина, по който той гори, предсказва дали годината ще е плодородна.

Младите целуват ръка на по-старите и им искат прошка, защото вечерта, когато седнат около трапезата да заговяват, те трябва да са се помирили и опростили със своите роднини. "Прощавай!" - казват младите, когато се наведат да целунат ръка. "Господ да прощава, простен да си!" - благославят възрастните.