Николай ВОЛЕВ пред novini.bg: Политиката винаги се стреми да се възползва от изкуството, да го яхне и употреби за гнусните си цели

  • 01 март 2024 17:00

  • 987
  • 0
Николай ВОЛЕВ пред novini.bg: Политиката винаги се стреми да се възползва от изкуството, да го яхне и употреби за гнусните си цели
© личен архив

Разговарям с един от знаковите български кинотворци- режисьорът Николай Волев, любимец на няколко поколения българи.
Негови са култовите ленти „Двойникът”, „Да обичаш на инат”, „Маргарит и Маргарита”, „Господин за един ден”, „Козият рог”, „Огледалото на дявола”. Автор е на документалните филми „Дом 8“, „Цимент“ , „Грънци“, „Вестникарската война“, „Бърза помощ“ , „Зимна приказка“, „Кремиковци - снимка за спомен“, „Вечният любовник“ (1999). Последният му филм е „Извън пътя”. Той написа и книга – „Девствената проститутка”, която продължава да се радва на огромен читателски интерес.

- Г-н Волев, последната Ви театрална постановка носи заглавието „Принципът на несигурността”. Може ли обаче да има принцип на сигурност в това болно и несигурно време, в което живеем?

- Времето има свойството да е несигурно, независимо от епохата, векът или годината. То е несигурно в своята същност. Никой не може да бъде сигурен дали няма да умре в следващия миг, дали Вселената няма да претърпи някакъв катаклизъм и всички да измрем. Нищо свързано с бъдещето не е сигурно и аз дълбоко вярвам в това. Колкото до името на пиесата – връзката е с откритието на физика Вернер Хайзенберг, който открива, че е невъзможно да установим едновременно мястото и скоростта на движение на елементарните частици. Този физически закон е валиден за цялата Вселена, доколкото се простира познанието ни за нея. Казано на обикновен, житейски език, неговото откритие гласи: „Ако знаем къде е, не знаем накъде отива. Ако пък знаем накъде отива, не знаем къде е.“ С други думи всичко в нашия живот, свързано с бъдещето, е съвършено неопределимо. И не само с бъдещето. Не можем да разчитаме и на познанията си за миналото, защото всеки го тълкува, както си иска. Или както му изнася. Затова намирам за много глупаво да се правят планове за бъдещето.

- Вашето име е записано със златни букви в българската кино история, можем ли да разделим живота Ви на периоди – кино период, театрален период, литературен период?

- Притеснявам се, когато се говорят такива хвалебствени неща за мен, за моята работа. Имам различни периоди в творческия ми живот – първият беше свързан с търсенето на себе си, да открия къде съм най-добър. Минах през архитектурата, фотографията, модния  дизайн, рисуването и скулптурата и накрая се спрях на киното.

- Но последните години сякаш сте отдаден повече на театъра. Защо?

- По простата причина, че киното е много по-изтощително като организация на самия процес и обема на работа. След 10-ти ноември 1989 година нещата в тази насока у нас се влошиха катастрофално, а аз искам не искам да бъда жертва на неразбориите и неоправиите във филмопроизводството ни.

Винаги съм бил перфекционист, стремя се всичко, което създавам, да го правя по най-добрия начин

и да се товаря с работата на хора от екипа, които или ги мързи или не им пука за нищо. Просто вече нямам сили  и нерви да се раздавам до предела на силите си за сметка на некадърници и лентяи.

- Обмисляте ли все пак нов кино проект?

- Обмислям, но не смея да се захвана, защото жена ми ме предупреди, че едно такова начинание със сигурност би ме убило.

На снимката големият режисьор е със съпругата си Доротея

- Много от колегите Ви се оплакват от НФЦ, от законите, по които се управлява кинопроизводството. Имат ли основание, според Вас?

- Вече споменах, че според мен след 10-ти ноември 1989 година почти всичко постигнато в областта на изкуството се срина, срути се. По същия начин, по който бе затрито селското ни стопанство, икономиката, индустрията, доколкото я имахме.

Бебето беше изхвърлено заедно с мръсната вода.

В стремежа си да скъсаме с всичко лошо от живота ни в предходния период, заедно с помията изхвърлихме и всичко хубаво. И сега ще са ни нужни поне 45 години, за да застанем на изходна позиция. Това ще е цената за глупостта, която сторихме и ще трябва да си платим скъпо.

- Един от най-гледаните български филми от млади хора все още е Вашият „Маргарит и Маргарита”. Вие пускате ли си да гледате понякога своите собствени филми?

- За мое учудване наскоро установих, че младите хора гледат не само него, но и „Господин за един ден”. Имаше прожекция на лентата в кино „Одеон” и за моя радост в публиката преобладаваха младите, които казаха, че много харесват филма. А също така, че нищо съществено в живота ни не се е променило от столетие насам. Радва ме, че интересът към моите филми продължава близо половин век след създаването им.

- Поддържате ли отношения с екипите, с които сте работил през годините?

- За съжаление голяма част от тях си отидоха от този свят – Тодор Колев, Велко Кънев, Леда Тасева… Другите се разпръснаха в различни посоки поради новите условия. Но пък нищо не се знае, може да се съберем отново в бъдеще с някои от тях.

- На какъв принцип правите подбора на артистите за своите творби? Примерно, как се спряхте на Ирини Жамбонас и Христо Шопов и за ролите им в „Маргарит и  Маргарита“?

- Водещ е моят усет при подбора на съответния актьор за даден типаж. На първо място залагам на чувството си, а после на опита, който имам и ми подсказва кой актьор с какви задачи може да се справи.

- Какво мислите за съдбата на българските актьори – тя завидна ли е или пък не е, според Вас?

- Не харесвам обобщенията – има актьори и актьори, много са различни и всичко е индивидуално.

Творческата съдба не зависи само от наличието на талант, но и от нещо, което се нарича късмет, шанс.

Нелепи са ми и сравненията на наши актьори с други – от Западна Европа или отвъд океана, например.

- А обмисляте ли да напишете продължение на книгата Ви „Девствената проститутка”, която се радва на огромен успех и високи оценка от хора като писателя Стефан Цанев и др.?

- Не ми е чужда такава идея. Обмислям и се надявам да съумея.

- Каква беше оценката за Вашата графична изложба?

- Стана ми приятно, когато Греди Асса каза: „Това е жестоко, страхотно!” Той е творец от висока класа, който хареса искрено моите неща. Тази изложба за мен беше като лакмус за това как биха се възприели моите графики от по-широка публика.

- Политиката меси ли се в изкуството?

- Политиката винаги се  е стремяла да се възползва от изкуството, да го яхне и употреби за гнусните си цели. И който човек на изкуството позволи това да се случи, е продажен и недостоен, независимо от дарбата си.

- Защо българските политици в последните над три десетилетия заделят унизително малко и все по-малко пари от бюджета за културата?

- Това се отразява крайно лошо върху културното ни развитие, върху създаването и съхранението на духовността ни изобщо.

Хората, които разпределят нашите общи пари в бюджета не смятат изкуството за важно,

те имат други приоритети и от немай-къде подхвърлят мизерно подаяние за културата. На тях не им пука, че така погубват духът на нацията ни, на идните поколения.

- Има ли начин това да се промени, да излезем от този омагьосан кръг?

- Има, но трябва да се променят хората, които избират ръководителите на държавата. Избирателите освен права, имат и отговорности. Проблемът е в манталитета ни и не съм оптимист, че скоро може да бъде променен в добра посока. Но надежда винаги трябва да има, обратното е смърт.

Последвайте канала на

Аделина Делийска
987 0

Свързани новини

Водещи новини